Димитър Стойчев

***

Добър вечер, самота!
Мой втори брак…
Разводите при нас са безпредметни
и трябва някак си
да се понасяме.
А колко верна си ми ти!
Където и да ида,
ти си с мене.
Когато се завърна,
ти ме чакаш,
каквото и да кажа,
ти мълчиш.
Обичам те особено когато
в душата ми безшумно коленичиш,
притихнала и бяла,
като хартия лист.
И аз до късно през нощта,
какво ти - до зори
се мъча да напиша:
Самота, самота,
ти ни правиш добри,
но след любовта…

Добър вечер!

1986