Александър Гочев

На всички става вече ясно, че Бретънуудският модел вече не работи (международна система за парични взаимоотношения основана на американския долар, заменил златния стандарт).

При това създаденият елит в рамките на тази икономическа система най-решително не иска да загуби властта си.

Част от този елит вече е наясно, че да се запази тази власт в рамките на целия свят е нереално и е необходимо някакси тази власт да се дели.

Тази част от споменатия елит (олицетворена от Тръмп) е в борба с Евроатлантическия елит с цел да промени Евроатлантическата позиция и композиция за да се реализира малко по-интелигентно поведение. Досега, очевидно, с нулев резултат.

Например, Тръмп се опита да се договори с Путин, но организираната европейска опозиция, най-общо казано, го принуди да се откаже от тази си линия на поведение.

Знаем, че Индия с почти милиард и половина население и Китай (със съвсем  малко останал на второ място) известно време прилагаха усилия да реализират конструктивни отношения за икономическо сътрудничество с евроатлантическия елит.

Китайският проект Химерика (Chimerica) за икономическо сътрудничество на Китай със САЩ не се реализира.

От друга страна англосаксонският проект АУКУС,  насочен срещу Китай, е считал Индия за ключов партньор в Индийския океан.

И двата проекта не се реализираха, както бяха замислени, в предполагаемия  китайски аспект.

По време на последните събития в Пекин най-напред се формира тройката Путгин-Си-Моди (Русия-Китай-Индия), която по същество има доминиращ икономически характер (без долара и без Тръмп)  и без военни инициативи и по отношение на Обединения Запад. Става въпрос за реализиране на нов алтернативен икономически модел.

Снимката на Путин, Си и Моди преди всичко е показателна за тяхното добро настроение и за най-успешна тристранна договореност. Засега няма информация  за каква точно договореност става дума.

Във всеки случай не може да се изключи, че има  успешно договаряне, и то принципиално, без да се изключва възможността за основни клирингови взаимни разплащания извън доларовата система - много силен удар срещу САЩ.

Към такава една система за взаимни плащания могат да се присъединяват и други страни. Последното означава, че могат да се създават нови банки, които не работят с долари, а само с национални валути в рамките на такава една клирингова разчетна система.

Да не говорим за възможността за най-безпроблемно включване към такава една система арабските страни, Индонезия, Бразилия и др.

Успешното договаряне между Китай и Индия означава, че за двете страни има по-важни въпроси от локални взаимни конфликти.

Появата на Върховният лидер на Северна Корея Ким Чен Ин на военния парад в Китай, на първа линия, показва, на фона на внимателния Путин и на три пъти по-внимателния Си, че ако се наложи няма да има каквито и да са спирачки за моментален ответен удар на всяка една военна провокация.

С главно действащо лице - лицето без спирачки. Например, може да се превземе Южна Корея, за която е голям въпрос дали изобщо ще се опита да се защитава.

Горните картинки ясно показват,  че на страните от тройките Русия-Китай-Индия и  Русия-Китай-Северна Корея вече им е писнало от всякакъв род провокационни действия  и то имайки предвид, че все още не става дума за агресия, а само за защита от разни разрушителни модели, създаващи неимоверно големи проблеми.

От своя страна Западът не е в състояние да приеме такава една ситуация по простата причина, че за него не съществува алтернатива на Западната идеологическа парадигма за свят основан на правила (техни правила), свят приел безпрекословно  Бретънуудската доларова финансова система.

Ето защо Европейският съюз е в истерия, че „кървавият тиранин” Путин разваля всичко. От своя страна Тръмп е в конфликт с Евросъюза относно Украйна по простата причина, че САЩ имат сериозни икономически проблеми (огромен бюджетен дефицит и стагнация на промишлеността).

Тръмп е наясно, че доларовият финансово-икономическият модел е приключил.

Той и неговият екип са наясно, че една война срещу евроатлантизма е невъзможна при положение, че икономическият модел на който почива САЩ е под евроатлантически контрол - чрез неподкронтролната на Тръмп частна компания, Ферералната Резевна Система (ФРС), която печата доларите и финансира Европейската и английската банки по свое усмотрение.

Докато Тръмп не започне да контролира ФРС не може да си позволи да разрушава евроатлантическата структура тъй като американската икономика ще са сгромоляса заедно с нея.

Това си е строго  обективно обстоятелство. В допълнение, Тръмп е принуден постоянно да се съобразява с най-различни, практически ежедневни, чисто локални политически фактори във Вашингтон във връзка с всеки негов конкретен ход така или иначе с антинеолибералба насоченост.

От горното следва, че Тръмп трябва да реагира на първо място не на Путин, не на Си, не на Моди, а на евроатлантическия елит. Там е работата, че Евроатлантика се налага да отстъпи по простата причина, че нямат вече финансово-икономически ресурс.

Нещо повече и то принципиално - самата система изобщо не предполага отстъпление. Т.е. “колата” няма задна скорост, върви само напред, a логиката на спирачките й е с дизайн на страхливци.

Например, очевидно е, че Зеленски ходи и се моли за гаранция, че ще бъде в съхранност. А гаранции никой не иска да дава - задна скорост няма т.е. никой не може да си позволи да му каже, че повече не се нуждаят от него.

Реализацията на проектирания газопровод Русия-Китай през Монголия означава следното: потокът газ в посока Запад спира.

Освен това стана ясно, че там, на Запад , на власт са  достатъчно умни и способни политици за да осигурят живота на населението  без руска газ.

Тръмп вече е поканен (от Путин) да участва като равноправен партньор на горната икономическа тройка, за което, обаче, ще трябва да поеме съответните разходи.

При положение, че Тръмп заяви, че иска да доминира веднага ще му бъдат предявени условията на тройката за такова едно доминиране: за представените от вас проекти първи, втори, трети,… следва да се осигурят средства толкова, толкова и толкова.

Ако не - няма доминиране. При това от такава една игра на Тръмп не могат да се изключват автоматично нито Лондон нито Брюксел, които веднага ще заявят, че Тръмп, първо,  им дължи пари за Украйна и, второ,  че е абсолютно необходимо да си влоши отношенията с Русия.

Тръмп вече успя да влоши съществено американско-индийското сътрудничество докато по време на първия си мандат той го подобри съществено.

Очакванията тази година бяха, че ще има още по-съществено подобрение след разговорите  на Моди в Белия дом. Последните действия на Тръмп  (50% търговски санкции срещу Индия) влошиха до голяма степен тези отношения. Причината?

Тръмп е бесен, че Индия внася руски петрол. Трябва да се подчертае, че администрацията на Тръмп няма съществени козове срещу Русия след като САЩ подкрепят Украйна в СВО.

В резултат, неминуемата победа на Русия ще нанесе сериозен удар по реномето на Тръмп така че той е принуден да прави отчаяни опити да  принуди Русия към компромиси.

Засега той се опитва чрез тарифи да принуди Индия да компрометира отношенията си с Русия.

За съжаление, този ход има обратен и то стратегически ефект тъй като връзките на Индия и с Русия и с Китай само стават по ефективни - колосална американска грешка тъй като САЩ имат интерес Индия да става все по-силен играч за да конкурира главният противник на САЩ  (Китай) по отношение влияние в Азия.

Икономическите проблеми САЩ-Индия не са чак толкова нерешими, като сегашното инфектиране може да се обясни с персоналните особености на Тръмп да взема кредит за разрешаване на международни конфликти.

За случая Индия-Пакистан той е представен от Пакистан за Нобелова награда за мир. На всичко отгоре Индия е пасивна - не обявява ответни мерки срещу САЩ за наложените търговски тарифи.

Сумарно, политиката на Тръмп в този случай доведе до обединяване на тройката Китай-Русия-Индия срещу САЩ - стратегическа грешка. Вместо да се търсят много добри отношения както с Русия така и с Индия в противоборството с главния противник - Китай.

Ясно е, че Индия няма да отстъпи от тази си позиция така че инициативата за промяна на отношенията по необходимост остава на страната на САЩ.

Напоследък има неофициална информация, че Тръмп се опитва да се свърже по телефона с Моди, но без успех.

Може да се очаква, обаче, че Индия едва ли ще полага особени усилия за подобряване на отношенията със САЩ особено на фона на демонстрираните най-приятелски отношения с Путин и Си.

Ето и един тръмпизъм за финал. Тръмп заяви напоследък, че Израел има пиар проблеми (PR, public-relations problems) имайки предвид военните действия в Газа - официално международно категоризирани като геноцид.

Оказва се, че геноцид може да бъде преформулиран като пиар проблем. Нещо, което се оказва възможно само за САЩ и то само по отношение на Израел.

Със съответна мярка от страна на САЩ - отказва се виза за представители на Палестина за да участват на заседание на ООН относно палестинския геноцид. Решението е разбираемо: ООН не се занимава с пиар проблеми.