Христина Комаревска

МОРСКИ ТРИПТИХ

1.
Поема към морето приливът тревожен
в синхрон със моя слънчев сплит.
На стъпка само е от мен,
нозете ми са боси
и бързат в доброволен плен.
Поспри, не бързай - шепне вятър -
вълните са коварни, ще те заблудят.
Коралите на дъното ще те одраскат,
водата не е само благодат.

2.
И както винаги прибоят мощен
разбива бяла пяна на брега.
А раковините мечти отново шушнат.
Луната горда е съветница добра.

3.
За сетен път, Море, при теб се връщам,
нищожна песъчинка. И копнеж.
С венец от водорасли ме посрещаш,
докато отливът ме отнесе.

***

Прашна буря. Божи знак.
Нещо лошо се задава.
Клони, корени пращят,
струпват се на барикада.
Пътят и на север, и на юг
е затворен. И без изход.
Няма яснота във този прах.
Вятърът очите е затиснал.
Сивочерно е небето, в мрак
Пътя към заслона затруднява.
Дишане-издишване като през клуп.
Въздухът гърдите ни изгаря.

ПИСАТЕЛЯТ

Той назовава с истинските имена
продажната любов, красивата измама.
Разкаян и с пресипнал стон -
бълнува, че ги има и ги няма.
Едва ли ще се втурне в бой
под тежки рицарски доспехи.
Един на своя мостик капитан
да укротява бури и успехи.
За друго диша и дори
да стигне края на вселената,
ще тръгне със отворени очи
да я осмисля и превзема.