Венета Мандева

От огледалото откъсваш
очите ми. И си личи
как огледалото се пръска
на две - във твоите очи.

Не бързай - нека закъснеем,
но искам пак да видя аз
косите ми дали се веят
от вятъра на твоя глас,

дали стремително излитат
нагоре веждите-крила
и бръчките дали не сплитат
над скулите ми мрежа зла?…

Старея аз, стареем ние
и тук безпомощен си ти.
Мълчи, аз знам, че ще се скрият
под бръчки моите черти.

Но огледалото се пръсва
на две - във твоите очи -
аз във очите ти възкръсвам
и нито бръчка не личи!

1977