Из „За времето и за себе си” (1963)

Димитър Методиев

В морето духат разни ветрове.
В морето духат всички ветрове.
И всички търсят спътници за своя
далечен път. И всички
предлагат своя бряг и своето
пристанище след бури и премеждия.
В морето бродят разни ветрове.
В морето бродят всички ветрове.
Избирайте си вятър - вие,
които сте свободни да избирате,
защото всички вери на света са ваши
и всички пътища са ваши,
и всички ветрове са ви попътни -
избирайте си ветрове!
А вие,
които, се завързахте сами
за мачтата на своята любов
и никакви съмнения не могат
зарасналите възли да развържат
и да ви върнат свободата да избирате
отново бряг и път, и ветрове попътни -
другари мои, мои братя верни,
вий съберете всичко: чест и съвест,
сърце и ум, омраза и любов -
и всичко свое в котва превърнете
и я хвърлете в бездната бездънна
на вярата -
да ви държи,
когато духат ветрове враждебни.
О, нека ви освиркват ветровете
и нека да тръбят, че цял живот
ще се люлеете в затворения кръг
на кръгозора свой, под похлупака
на своето безветрено небе,
о, нека
понякога дори да ви се струва,
че цял живот ще трябва да гребете
срещу насрещни ветрове в морето,
което ви принадлежи по право -
приятели!
Прощавайте се с близки и познати,
които ви напускат и отплуват
по другите посоки на света.
Изслушвайте топовните салюти,
приветстващи смелчаците, които
се втурват подир чужди ветрове
да дирят слава и признание.
Изпращайте със поглед техните
платна, забременели от илюзии,
додето се изгубят от очите ви.
Приятели!
Свалете шапки, пожалете ги:
печална ще е срещата ви с тях -
със мъртвите, които някой ден
морето ще изхвърли на брега…