Людмил Симеонов на 75 години

ЩЕ СЕ ЗАВЪРНА…

Ще се завърна там, във моя свят,
където всичко е безкрайно просто.
И ще затвори своя кръговрат
животът ми - без драми и въпроси
какво получих и какво съм дал.
…Ще слушам как край мен жужат пчелите
и вишнев цвят ще озари очите ми
със светлина от нежност и печал.
Ще ме люлее мъдра тишина,
ветрец ще вейне, гълъб ще изгука
и ще изплаче във една сълза
сърцето всичко, сбирало дотука.

УЛИЧЕН МУЗИКАНТ

На тротоара свири всеки ден -
насъщния изкарва, както може.
Той сигурно със дарба е роден,
но нея кой почита днеска, боже?

Подхвърлят му по някой друг петак -
заслужил си е лептата горчива,
ще преживее някак си все пак,
щом има свойте пръсти талантливи

и вярва във красивата измама,
че на човека в този тъжен свят
му трябва малко - хляб и песен само
и само с тях е истински богат.

РЕКВИЕМ ЗА РОДНОТО СЕЛО

Пропълзя като змия навсякъде троскотът
и последната тръпка живот заглуши.
В резерват се превърна селцето ми, Господи,
за обречени, стари и болни души!

Кой свещица ще палне, кой за тях ще си спомни,
щом на белия хълм се преселят и те?
Ще остане след тях само пустош огромна
и ще спусне нощта своя траурен креп.

Като куче, изгубило своя стопанин,
тъжно вятър ще вие под свода дълбок
и залутано ехо от звън на камбана
ще политне нагоре в ухото на Бог.