Андрей Германов

Над замислени предели,
над смълчани лесове
падат странни, падат бели,
белоруски снегове.

Пътища безброй по тая
снежна равнина сноват,
но пред къщичка на края
скръцва, спира всеки път.

И едно, да кажем Зина,
зимно цвете цъфва там -
в тая снежна до комина,
в тая приказка от чам.

То под клоните светлее,
осиява цял леса.
То сред чудеса живее -
как ще вярва в чудеса?

И усмихва се: наверно
спомня си един чудак,
криеш в шепата си черна
крехък спомен -
бучка сняг…

Чуден, пада му се, нека:
на - снегът се стапя тих.
То не знае, че полека
този сняг ще стане стих

и във него, оживели,
над смълчани лесове
пак ще падат странни, бели,
белоруски снегове.

1969