МЪЖЕСТВО
Ревеше бездната и всеки миг
водата можеше да угаси,
и покъртителния детски вик,
и пламъка на рижите коси.
И хората стояха на брега
и плачеха, и кършеха ръце…
Водата долу, като на шега,
крещеше в мъничкото личице.
И точно в тоя миг една от тях,
една от побледнелите жени,
събра в едно и плачове, и страх,
и литна в пенестите глъбини.
Мъжете се отдръпнаха назад,
жените се притиснаха напред,
и пак ревеше вятърът крилат,
но само миг - и всичко бе наред!
И пламъка на рижите коси
гореше върху влажната трева…
То беше син, то беше нечий син!
Жената си отиде след това.
И всеки се отправи в пътя свой,
над бездната прилегна тишина.
…И наградиха я за мъжество!
А тя не беше мъж, тя бе ЖЕНА!
1969
