Нина Мацяш

превод: Найден Вълчев

През утрото,
през росните жита,
на лена през морето синнало,
вървеше към човека
радостта,
решила да остане тук
завинаги.

Тя вече виждаше със колко жар
ще заличи
погромите на бурята.
Но пътя й препречи
дотът стар
и черна я погледна
амбразурата.