Микола Шпак

превод: Красимир Георгиев

НА МАЙКАТА НА ПРИЯТЕЛЯ

Аз към теб през гробище вървях,
но не те открих, не те видях…
Край селцето си живееш, знам,
по пътечката към хълма там.

Бил животът ти път в бурен ден,
пътят бил прекъснат и сломен.
Аз вървя, а шипката в снега
рони клонки в моите крака.

Где е, майко, твоят роден син -
твоят мил единствен син любим?
Той с фашистите на бой влетя,
обещах му да те посетя.

Враг жесток дома ти изгори,
с ужас хоризонтите покри.
А за туй, че имаш син Иван -
партизанин смел - сега си там

под земята; сипе се снегът
в теб под шипката до тичащ кръстопът,
чака твойто майчино сърце
в гробището край това селце.

11 февруари 1942 г.

——————————

МАТЕРИ ДРУГА

Через кладбище к тебе я шел,
Только не заметил, не нашел…
Ты жила здесь на краю села.
На гору меня тропа вела.

Жизнь твоя была тропой крутой,
Жизни путь навек оборван твой.
Шел я, а шиповник на снежок
Ветки уронил у самых ног.

Сын был у тебя, да где ж родной -
Сын единственный любимый твой?
Сын пошел с фашистом воевать,
Он послал меня проведать мать.

Хата сожжена твоя врагом,
Чтобы трепетали все кругом.
А тебя за то, что сын Иван -
Красный знаменитый партизан,

Положили в землю, в белый снег,
Под шиповником, где двух дорог разбег,
Мимо них тропа на край села
Через кладбище меня вела.

11 февраля 1942 г.