ЛИСИЦИТЕ
Много от жителите на квартала, когато рано сутринта погледнаха през прозорците, с ужас видяха, че по улиците се разхождат лисици.
От къде бяха дошли, как бяха дошли и какво правеха в квартала? На тези въпроси никой не можеше да отговори. Градът не беше близо до планина или гора и кварталът не беше до гора, но по улиците спокойно се разхождаха лисици.
Някои от живущите веднага се обадиха по телефоните и помолиха за помощ, но от всички инстанции им отговориха, че не са в състояние да им помогнат и в служебните им задължения няма указания как трябва да се справят с разхождащи се по улиците лисици.
Този ден много жени, майки с деца, а и някои мъже не излязоха от апартаментите си и не отидоха на работа. Децата не отидоха на детски градини и на училище. Всички се страхуваха. Повечето гледаха с ужас лисиците от прозорците и се чудеха какво да правят.
Лисичето нашествие приличаше на сензация или може би беше забавление за някои, но започна да става сериозно и опасно.
Хората не можеха спокойно да вървят по улиците, да отидат до магазините или на работа. От никъде не идваше помощ.
Някои съкварталци решиха сами да се справят с проблема. Потърсиха ловджиите в квартала и ги помолиха да убият лисиците. Обещаха да им платят, а и лисичите кожи да бъдат за тях, за ловджиите.
Ловджиите прецениха, че предложението е изгодно, нарамиха пушките и тръгнаха по улиците да убиват лисиците, но задачата се оказа трудна и непосилна.
Лисиците ги забелязваха отдалече и се скриваха. Ловджиите обикаляха цял ден, но не успяха да убият нито една лисица.
На другия ден се повтори същото. Ловците пак не успяха да убият нито една лисица. Като видяха, че нищо не става, те се отказаха и казаха, че нямат време за губене.
Страхът продължаваше да парализира хората. Тръгваха сутрин на работа с прибежки, като се криеха от вход във вход или бързо влизаха в колите си и изчезваха.
Никой не беше в състояние да им помогне. Не можеха да се отърват от лисиците. Някои решиха да напуснат квартала и да заживеят другаде, но не можеха да продадат жилищата си, никой не искаше да купи жилище в квартал, в който се разхождат лисици.
Други се примириха и се увериха, че лисиците наистина са много хитри. Те започнаха да влизат в детските градини и да забавляват децата.
Децата им се радваха, играеха с тях, дори може би ги обикнаха и вече дума не ставаше лисиците да бъдат убити или прогонени, защото децата щяха да плачат.
Лисиците се възползваха от приятелството и от обичта на децата.
Започнаха спокойно да влизат в домовете, да се разхождат по стаите, да гледат телевизия с домакините дори сядаха на масите, когато семействата започваха да вечерят.
Сутрин, когато някои мъже тръгваха на работа с колите си, лисиците влизаха в колите и се возеха с тях.
Мъжете не смееха нищо да им направят или да им кажат, защото лисиците бях приятели на децата им.
Така в квартала мирно и тихо лисици и хора заживяха заедно.
Вярно, разноските на хората се увеличиха, защото трябваше да хранят лисиците и да се грижат за тях, но никой не роптаеше.
Предпочитаха да живеят в мир и съгласие с лисиците.
гр. Будапеща, 27. 09. 2025 г.
