Георги Граматиков

Наред с поминъците, които се практикуват покрай реката и всичко, което тя дава, за да има по-голямо плодородие и живот, макар и не системно, тя създава и сериозни проблеми. Ако през летните месеци водата не е достатъчна за нормалното движение на саловете и малките кораби по долното течение, поради което административните власти вземат и необходимите мерки, то през зимата и пролетта, а понякога и при силни проливни дъждове през другите сезони, реката приижда и излиза извън бреговете. Залива цели квартали и селища, нанася непоправими щети на засетите покрай бреговете ниви и градини, разрушава бентове и т. н. Тези наводнения продължават и в ново време и са особено чувствителни в долното течение, при и след Одрин, където в р. Марица се вливат и реките Арда и Тунджа. Те влачат много пясък от горните си течения и затова коритото на р. Марица от Одрин надолу до устието й е препълнено с пясък, което създава условия при прииждането на реката да стават наводнения.

За първи път наводненията, които причинява р. Марица, са регистрирани от френския дипломат Филип дю Френк Кане през 1572 г., когато пристига в Одрин и отбелязва, че водите на трите реки Марица, Арда и Тунджа се вливат в едно и „причиняват големи щети в града. Малко време преди пристигането ни те бяха залели около 6000 къщи, всички еврейски”. Друго голямо регистрирано наводнение е от турския историк и пътеписец Хаджи Калфа, който пише, че по времето на управлението на турския султан Селим ІІ (1566-1573 г.) Одрин преживява ново голямо наводнение, и повече от 400 къщи в града са наводнени. През 1712 г. отново се случва голямо опустошително наводнение, което залива маданите за производство на желязо в Костенец и Белово. В Пазарджик са залети 4000 къщи. По-късно, в началото на ХІХ в. французинът - граф Андреоси, пребивавайки в Одрин, преживява едно от поредните наводнения, които причинява реката на града. “Когато тези три реки се разлеят едновременно, пише той, една трета от този град е насред водите”.1

През ХІХ в. са първите подробни сведения за наводненията, и те предизвикват сериозен обществен отглас. Почти всички вестници, които излизат в Цариград, с интерес следят тези бедствия, които намират неведнъж място на страниците им. Те не остават настрани и мерките, които предприема официалната власт за предотвратяване на последиците и за намаляване щетите при едно ново наводнение.

Най-голямото наводнение на р. Марица, което населението с години помни, е през 1858 г. Тази година е отбелязана с продължителни и поройни дъждове, които причиняват големи наводнения. Реката придошла вследствие силния дъжд, който вали непрекъснато на 30 и 31 август. „Тогава и въздухът е изпълнен от тежка влага”.

В Пазарджик „голямата вода” идва на 31 август след обяд, наводнява и отнася 10 махали, „сиреч половината от града”. Тя разрушава големия мост на града, църквата „Св. Богородица” е напълнена с вода, завлича голямо количество сено и снопи и удавя много добитък. Населението не дава жертви, понеже е вдигнато по тревога още рано сутринта. На вратата на църквата незнаен летописец отбелязва годината на наводнението. Следствие на прииждането на реката, по течението й до града се оформя остров, наречен по-късно „Свобода”, запазен и до днес.

Едно или друго наводнение на Пазарджик през годините е наводнение и за Пловдив. И тъй като по-нататък ще се спрем по-подробно на тях, няма да ги описваме поотделно. Но преди това ще спомена само последното голямо катастрофално наводнение, което Пазарджик преживява през 1957 г. Сега започват да се издигат още високи и дълги диги по двата бряга на реката. Укрепва и се увеличава остров „Свобода” чрез каменни бетонни стени. По-късно, през 1964 г., се изгражда и голям бетонен мост, който пропуска водата и при най-големите прииждания.

В Пловдив „страшното наводнение” е голямо вечерта между 31 август и 1-ви септември 1858 г. Водата започва да приижда привечер като влачи покъщнина, врати, прозорци, животни, дървета и др. Залива махалите Каршияка, Мараша, Хаджи хасан и други ниски места. В 2 часа след полунощ водата е най-силна, когато се чува бучене, смесено с писъци и викове за помощ, трясък от срутване на къщи и др. Издавен е много добитък, а къщите са наводнени. Едва на 1 септември преди обяд водата започва да спада и да се прибира в коритото си. Пловдивският мютесарифин изпраща подробно описание до султана за резултатите от наводнението и мерките, които предприема местната власт за спасяване на населението. От преписката се разбира, че са залети големи части от града и други места покрай реката. Гражданите, за да се спасят от прииждащата вода, се качват по покривите на къщите и по дърветата. Числото на съборените къщи, ханове и дюкяни е 1271, чиито повреди се оценяват на 4549500 гроша. Има и други 800 къщи, наполовина съборени и наводнени. Стотици жители на града остават без покрив. Вследствие на голямото бедствие, пловдивчани получават съчувствие от султана и нареждането му да бъде оказана необходимата помощ за по-лесното преодоляване на последиците от него.

Наводнението през 1858 г. в Пловдив оставя трайни впечатления сред населението. То е предмет на коментари и е споделяно в личната кореспонденция на пловдивчани със свои близки. Така например, в едно писмо на пловдивчанина Асен Гидиков до Найден Геров, който по това време е извън града, се прави интересно описание, където се споменава, че не се помни дотогава така да придойдат реките и най-вече Марица. Очевидецът на наводнението Асен Гедиков пише, че водата е заляла кварталите на Пловдив, разположени по реката - Мараша и Каршияка. Повече от 30 часа жителите на тези квартали „киснаха с вода до шия”, а други намират спасение, „кой на тавана, кой на керемидите”. В квартал Мараша седем от къщите са отвлечени, а други съборени, но няма човешки жертви. В квартал Каршияка придошлата река причинява смъртта на 8 души, отнася къщи и много добитък, бентове на воденици „и с една реч голям зарар са докара”. Водата отнася динката за лющене на ориз на Салчо Чомаков заедно с хамбарите, построени там, отнася стени, дюкяни и др. В Пазарджик според Гидиков са отнесени къщи и също са причинени много зараре (щети). Около Харманли до Свиленград всички ниски места са наводнени. В дневника си Хр. Пулеков от Копривщица отбелязва за наводнението в Пловдив през 1858 г.: „1858 г. Септември, 1. Дойде Марица до Гавас хан и занесе Мараша и Каршияка до край”.

Наводнението е описано и в митрополитската кондика на Пловдивската митрополия: „На 31 август 1858 г. вечерта, около полунощ, толкова много придойде река Марица, че излезе от коритото си, водата стигна до чаршията до Гаваз хан, заля всичко в предградията Каршияка и Мараша…. Едни от жителите в тези квартали ги изнасяха сутринта с каици, други мъже и жени бродиха водата до гърди, носейки на рамената си деца, а много други стояха на покривите или качили се на дърветата да се спасяват, викаха отчаяно за помощ. Цялото население беше излязло на тепетата Небет и Бунарджик да гледа със страх падането на зданията от водата. И така в Каршияка останаха само 20 къщи здрави и черквата. Изброени подире, след оттеглянето на водата, се изброиха разрушени къщи в Каршияка - 703, в Мараша - 388, близо 200 в града, и почти всички частни и правителствени здания край Марица. Загубите се изчисляват на повече от 4 милиона гроша. В предградията се намериха 20 души удавени и убити в зданията. Броят на отвлечените хора от водата е много голям. Реката влачи животни, дървета, бъчви, безброй снопи и всичко, което е срещнала по пътя си, в това число човеци. В Татар Пазарджик стана същото такова голямо наводнение. Централната част на града е разрушена с около 1000 здания с всичката покъщнина…”2

От тези води не е наводнен Одрин. Наводнението на този град се дължи на по-късни непрестанни дъждове, които валят почти цял месец. На 22 ноември 1858 г. през нощта прииждат реките Марица, Тунджа и Арда. Всичките махали в ниската част на града са наводнени, над 500 къщи са залети, отвлечени са дърветата по скелите - малките пристанища, а също така и цели салове, натоварени с храни. „Никой не е запомнил, казват старите человеци, да е доходила толкова вода в Едирне и толкова да се е продължила”. „И до днес, 4 декември, (стар стил б. а.) водата не се е прибрала добре в леглото си и до днес има къщи да гният във вода”, пише „Цариградски вестник”. От наводнението на 22 ноември близките до р. Марица къщи в Пловдив са залети отново, макар и не толкова, колкото през месец август същата година.

През месец януари 1869 г., водите на реката отново прииждат и причиняват наводнение на много улици в Пловдив. Преди това, пак от кореспонденцията на Найден Геров, научаваме че Одрин е наводнен за втори път от прииждането на р. Марица през пролетта на 1865 г., от което страда най-вече бедното население, на което малко или много му се помага, за да преживее. 3

През втората половина на ХІХ в. наводненията, които причинява реката следствие прииждането и при обилни валежи или при топенето на снеговете, неведнъж са предмет на излизащите по това време вестници в Цариград. Така през есента на 1864 г. в-к „Съветник” съобщава за големите и продължителни дъждове, които валят и са причина за прииждането на р. Марица, в която се вливат реките Арда и Тунджа при Одрин и причинява големи наводнения в града и надолу по течението в продължение на 24 часа, вследствие на което са затворени пътищата към града и се покачват цените на услугите за пренасянето по реката. 4

Отново през ноември 1871 г. Одрин е наводнен. Вследствие прииждането на реките Марица, Тунджа и Арда са потопени във вода цели махали, отвлечени са мостове, „разсипало железний път”. Това прииждане на р. Марица наводнява градовете Пазарджик и Пловдив. В Пазарджик е отнесена цяла махала, а в Пловдив са залети махалите Мараша и Каршияка. През ноември 1876 г., вследствие на четиридневни силни и непрестанни валежи, реките Марица и Тунджа преливат и завличат около 1000 къщи в Одрин, които са в близост до бреговете на реките. Наводнения са причинени и в околностите на града и отново е прекъсната железопътната линия. 5

Голямо наводнение сполетява Пловдив на 9-10 октомври 1895 г. Следствие на проливните дъждове, р. Марица започва да приижда и застрашава да излезе от коритото си. Общинските власти помагат на населението около застрашените квартали покрай реката да изнесат покъщнината си. След като водата на 9 октомври покрива всички острови, махалите Каршияка, Мараша, Табахана махала, Хаджи Хасан махала и Столипиново, по улиците вече не може да се ходи. На помощ пристигат военни части-кавалерия от тукашния конен полк. Но с течение на времето водата все повече повишава нивото си и положението в Каршияка и Мараша става невъзможно. Водата, която носи всичко-дървета, дървени мостове, добитък стига вече до покрива на моста на реката и застрашава да го събори. Къщите, изградени от кирпич, рухват. Тези от жителите, които стоят на втория етаж на някои от къщите са изведени насила от общинските власти. В Каршияка извеждането на жителите става с помощта на каици. В града цари паника. Село Ново село, което отстои надолу по реката, търси помощ, но не получава защото не може да се стигне до селото. Военните казарми и затворът са обградени с вода и представляват малко островче в голямо море. Погледнато от тепетата в посока към Пазарджик, не се вижда никаква земя. Кричим също е наводнен и е пострадал сериозно. Само дървета стърчат във водата. Целият Пловдив е останал като остров в широко обхваналата го вода като море.

В Каршияка повече от сто къщи са изцяло срутени, а повече от сто са полусрутени. В Мараша и Руен махала около 60-70 къщи са срутени, и толкова застрашени да паднат. В Табашката и Хаджи Хасан махала са съборени 30 къщи, а в Столипиново почти всички къщи са срутени. Човешки жертви няма.

След наводнението е създаден комитет, председател на който е кметът Димитър Юруков, за да се помогне на пострадалите. Той излиза с „Възвание”, с което призовава всички жители на Пловдив да помогнат на пострадалите кой с каквото може-пари, дрехи, обуща, постелки - „всичко е прието, всяко е полезно, всяко ще олекоти тежкотата и нещастието”. Съставена е подробна ведомост (опис) на причинените загуби от наводнението - къщи - 512; дюкяни - 38; воденици - 1; зеленчукови градини - 153 и коне - 3. 6

След голямото наводнение през 1858 г. и другите по-малки, по р. Марица стават не веднъж отново малки или големи наводнения. Едно от на-силните е това през 1897 г., което със своята стихийност причинява тежки загуби на населението. През декември 1909 г. Пловдив отново е наводнен. Дъжд започва да вали в следобедните часове на 17 декември и продължава непрекъснато през следващите три дни. Вследствие на проливните дъждове, наводнението се отличава както по своята сила, така и по щетите, които нанася. Те се сравняват с наводнението от 1865 г., което все още се помни в града и района. Наводнението се подсилва от придошлата вода на притоците на реката, които се вливат преди Пловдив от двата й бряга. Наводнени са кварталите Каршияка и Кючюк Париж. Срутени са къщите на около стотина бедни семейства. Почти половината от Каршияка е потънал във вода, а шосетата водещи за Карлово, Брезово и Маноле също са във вода, на не по-малко от един километър от града. Цялото поле от Пловдив до с. Куртово Конаре и железопътната линия са наводнени. Наводнени са земите по двата бряга на реката чак до с. Поповица. Залятото пространство по левия бряг на р. Марица възлиза приблизително на 12000 дка., а по десния са залети близо 21000 дка. Причината за наводнението от 1909 г. са падналите изобилни дъждове при едно неблагоприятно стечение на атмосферните условия и особените климатични условия на горната част на долината на р. Марица.

Но това, което се сочи като едно от най-големите през ХХ в., е през 1911 г., чиито резултати са трагични за населението, живеещо по поречието на реката. От 15 до 17 юни 1911 г., при непрекъснат силен дъжд над Родопите, р. Марица приижда при Пазарджик и Пловдив. Въпреки изградените диги край реката, двата града са залети, като отново в Пловдив най-много щети са нанесени на квартал Каршияка. Отнесени са околните шосета. От Белово до границата са залети 230000 дка земя, нанесени са повреди по цялото протежение на реката за над 5 мил. златни лева.

Не по-малко са наводнените квартали на града и през февруари 1919 г. вследствие бързото топене на снеговете Притоците на р. Марица са придошли, а р. Рибница е излязла от бреговете и наводнява Каршияка и други квартали. Населението напуска къщите и отива на високите места. Всички изби и ниски къщи са пълни с вода. Има опасност от разливането на р. Марица към южния край на града-фабриката. Полиция и войска са мобилизирани за прокопаването на канали за оттичането на водата.7

През март 1923 г. р. Марица бързо приижда и залива част от гр. Пазарджик. Без подслон остава населението на 200 къщи. Загубите са огромни. Нанесени са големи материални щети, отвлечен е и много добитък. Прииждането на реката продължава и Пловдив преживява едно от големите катастрофални наводнения през март 1923 г. Цели квартали са във вода. Съборени са къщи и са нанесени материални загуби, има и жертви. Тревожен е репортажът в големия пловдивски в-к „Борба”. „Пловдив е сполетян от голямо нещастие. Тихата Марица, която минава почти през средата на града, от снощи се е преобразила до неузнаваемост, и мътна, шумна, стремителна, залива кварталите на града, разположени край бреговете й, събаря къщи, отвлича покъщнина, добитък и др.”

За прииждането на реката се съобщава от властите на Пазарджик. През деня на 14 март те вземат необходимите предпазни мерки, подготвят се спасителни команди, приготвени са лодките на инженерната дружина и целият гарнизон е вдигнат на крак. Вечерта, при проливен дъжд паниката обхваща населението на кварталите Каршияка, Мараша и Столипиново. Водата излиза от канала, който свързва р. Марица с притока й р. Рибница, прилива и са залети пространството около Захарната фабрика, Окръжният затвор, шосето за с. Голямо Конаре и това за с. Брезово. Всичко е потънало във вода до един метър. В крайната махала на Каршияка - Ново село водната стихия е най-страшна. Повече от 10 къщи и много малкото покъщнина е спасена. Жертва става и детенцето на един градинар. В друг квартал на града са съборени четири къщи. Във вода плува целият квартал Столипиново. В Мараша също има съборени къщи, отвлечен е много добитък и покъщнина. Сутринта на 15 март, в наводнените квартали може да се движи само с помощта на лодки.

Старите пловдивчани не помнят такова наводнение от 1895 г. Много от наводнените къщи и обществени здания са застрашени от срутване. Отвлечено е стадо с овце, спасен е живота на много хора, които с помощта на лодките (каиците) са изведени от наводнените къщи и квартали. Стотици семейства остават без подслон и покъщнина, много къщи са станали негодни за използване. Призовава се населението на града да се притече на помощ на пострадалите.

Друго наводнение, оставило трайни следи в живота на пловдивчани, е това през март 1923 г. Падналите проливни дъждове на 13 и 14 март причиняват наводнението на редица квартали по поречието на реката. Още през нощта по тревога са вдигнати пожарната и войскови команди, а сутринта на 14 март са пуснати понтони и лодки в най-наводнените квартали. Нивото на р. Марица се покачва над 2 м, а кв. Столипиново е почти унищожен. Загубите са огромни. Реката носи добитък, покъщнина, греди и др. В Кючюк Париж водата нахлува ненадейно и завлича стадо от 200 овце.

Най-много от наводненията страда квартал Каршияка. Както пише пловдивският в-к „Борба”, „където и да вали сняг, наводнението ще бъде в Каршияка”. Разположен между притоците на р. Марица - Потокът и Рибница, кварталът се наводнява няколко пъти годишно. През нощта на 28 януари 1929 г., след продължителен близо 24 часов дъжд, р. Марица и притоците й прииждат вследствие бурното топене и на снега. Река Рибница, която пловдивчани наричат канала, и който пресича квартал Каршияка, излиза от коритото си и наводнява бързо целия квартал. За кратко време нивото на водата достига до половин метър и нахлува в избите и долните етажи на къщите. Населението изпада в паника и напуска домовете си. На помощ на пострадалите пристигат войскови части и пожарната команда, които започват да копаят канали за оттичане на водата. Тези мерки внасят значително успокоение сред населението, което започва да изнася покъщнината си и да я пренася на високите етажи на домовете си.

И не минало и месец от това наводнение, в началото на март един от притоците на р. Марица - р. Потока приижда и наводнява целия квартал. Мътните води на реката, влачещи едри късове лед и сняг, нахлуват в жилищата, които в по-голямата си част са едноетажни. На помощ идват дежурните войскови и полицейски части, пожарната команда и пионерни части с понтонни лодки. Приижда и р. Марица. Много от жилищата в Каршияка са изградени от кирпич и кал и 100 къщи са застрашени от срутване. Дълго време след наводнението те остават необитавани.

За да се предпази градът от наводнения, през февруари същата година, пловдивският клон на инженерно-техническото дружество обсъжда причините за честите наводнения на пловдивските квартали Филипово и Ново село. След обстойни разисквания, се препоръчва коригиране на коритото на реката, премахване на една от водениците, която е на р. Потока и е един от факторите за наводненията. На един от притоците на р. Марица - р. Пехченик да се изгради дига, за да се запази градът от честите наводнения и да се отведат водите на един от отводнителните канали.

През март 1929 г., когато се топят снеговете в Родопите и Балкана някои от притоците на р. Марица - р. Пехченик и Потока излизат от коритата си и наводняват най-вече Каршияка не за първи път и причиняват големи материални щети. И макар, че властта е взела мерки за почистване на коритата на двете реки, сега се предлага на общините да се канализират, като на р. Потока да се измести коритото и да се пресече шосето за Пазарджик на 10 км от града. Целта на тези мерки е оттичането на водата да става по-бързо, за да не излиза от коритото. Според този проект Каршияка ще бъде запазен от бъдещи наводнения. Предлага се също да бъдат повдигнати дигите на реката, а на р. Пехченеик да се построи бент и да се отстрани водата от старото корито.

През 1930 г. общинските власти в Пловдив приемат решение, че за да се спаси кв. Каршияка от честите наводнения, трябва да започне строителството на 4 км отводнителен канал, който да приема водите на средногорските реки Потока и Рибница и да ги влива направо в коритото на р. Марица. Освен този голям канал, има и малък отводнителен до окръжния затвор. С тези два канала кв. Каршияка е запазен от големи наводнения и нанасянето на големи материални щети. През 1932 г. се предлага да се премахне пясъчният остров на К. Калчов и като се стесни коритото самото течение да отвлича пясъците. А реката е широка около 165 м и това е причината да се натрупват много пясъци, които карат водата да тече бавно, затова стесняването е необходимо. През 1937 г. започва заскаляването на десния бряг на реката между стария и новия мост с идеята да се ограничи разливането на реката в чертите на града-8

Спрях се най-вече на големите наводнения в Пловдив, които оставят трайни следи в историята на града през втората половина на ХІХ и началото на ХХ в. Пловдивските вестници, които излизат през годините, изобилстват от подробни и любопитна факти, които отразяват едно или друго наводнение, като описват твърде подробно всичко случващо се. Трудно е да се спрем на всички наводнения в града и селищата близки до него, когато реката приижда и наводнява не само тях, но и голяма част от земите покрай нея и причинява големи материални щети. Това е една отделна, голяма тема. Ще спомена само от най-ново време едно от големите наводнения на Пловдив през 1959 г. и това през 2005 г., когато водата достига до горния корниз на моста при панаира и залива големи площи обработваема земя. Водата на места достига близо до централното шосе на изток от града. Темата за наводненията по р. Марица по цялото й протежение може да бъде предмет на цялостно изследване.

Надолу по реката е с. Марийно (кв. на Димитровград), където до ново време е запазен споменът от наводненията на р. Марица през 1895 и 1897 г., когато водата 15-20 дни залива почти цялото село. Това принуждава голяма част от населението да се изсели, а останалите преместват селището на по-високо място.

През 1897 г. не е по-добра и участта на съседното с. Каяджик (кв. Раковски- Димитровград). Излязлата от бреговете река залива не само селото, но почти всички ниви и градини. В местността Съзлъка водата прави пробив, залива нивите и стига склоновете на местността Габера. С прииждането на реката водата влачи дърва и камъни, събаря къщи не само в с. Каяджик, но и в селата Черноконево и Марийно (дн. кв. на Димитровград). Отнесена от течението е богатата наносна почва. Когато водата се оттегля, остава тиня и пясък, които нанасят сериозни щети на посевите. Съборени са и десетки къщи, а водата отнася дребен добитък и покъщнина. След оттеглянето на реката, в ниските места се образуват огромни блата. Едно от тях, там където днес е центърът на града - хотелът и театъра, се помни до ново време от жителите на селото.

През 1909 г. реката отново приижда. Причина за наводнението са падналите обилни дъждове. Но това, което се сочи от местните жители като едно от най-големите през ХХ в., е през 1911 г., чиито резултати са твърде трагични за населението, живеещо по поречието на реката. От 15 до 17 юни, при непрекъснат силен дъжд над Родопите, р. Марица приижда. Въпреки изградените диги, от Белово до границата са залети 230000 дка земя, нанесени са вреди по цялото протежение на реката за над 5000000 златни лева. Местонахождението на трите села-Черноконево, Марийно и Каяджик, ниският терен, на който са разположени по поречието на реката, кара местните жители и държавните власти през годините да издигнат високи диги, което не дава възможност на водите да се разливат и да наводняват селищата и полето.9

От Симеоновград до Одрин, вследствие на природните условия и от течението на реката, е оформен т. н. Маришки пролом. Той е дълъг 80 км. По това протежение през вековете когато реката приижда, неведнъж са заливани полята и селищата, разположени в съседство с нея. В началото на този пролом при днешния Симеоновград запазените документи свидетелстват за голямо наводнение през зимата на 1942 г. Вечерта на 11 срещу 12 февруари прииждащите води влачат големи каменни блокове, които се натрупват на дебел слой и причиняват излизането на водите извън бреговете. Залети са десетки къщи, две от които се срутват, улици, обществени сгради и над 1200 дка земя. Поради опасността от по-големи последствия, общината моли правителствените служби ледовете да бъдат разбити с артилерийски снаряди или от въздуха със самолети.

Пак по протежение на този пролом има и места, наречени тераси при Свиленград и Ново село, които са високи и не се заливат при прииждането на реката. След Свиленград брегът на реката е висок и се нарича Якъка-Рида. Но местността Малките ливади, Карчовият сазлък, Азмакът и други са сравнително по-ниски спрямо нивото на р. Марица и често са наводнявани и затрупвани с пясък и чакъл.

Ако два от кварталите на Свиленград - Канаклия и Бандърлия са разположени върху наносите на р. Канаклийска при вливането си в р. Марица, то квартал Гебран е разположен вдясно от големия свиленградски мост и е сравнително на ниско място в заливната долина на реката и когато нивото й се повишава покрайнините му не веднъж са наводнени. Между многото наводнения, които преживява градът през ХІХ в., е това през пролетта на 1875 г., което е и предмет на коментари на тогавашните възрожденски вестници.

Интересен е разказът на един от дописниците на цариградския в-к „Зорница”, който през февруари 1893 г. е в Мустафа паша (Свиленград). Градът в голямата си част е наводнен вследствие на топенето на ледовете на замръзналата река. От разкази на граждани, които са свидетели на много наводнения на града, същите считат че това е „нещо повече от случващото се досега”. Причината за тези наводнения според свиленградчани, е интересна и логична. Според тях, допреди построяването на железницата на Барон Хирш не е имало подобни наводнения, защото дотогава реката е използвана като търговски път и търговци са прекарвали по нея дървен материал, жита и други произведения. Тъй като изградените бентове са причина за наводненията, държавните власти „съсипвали” всички бентове по реката, понеже те са основна пречка за плаването на саловете. А сега продължават да стават наводнения след откриването на ж. п. линията, защото реката почти престава да се използва като търговски път. Това довежда до построяването на много бентове по цялото течение на реката, което е причината течението на реката да изгуби силата си, да влече със себе си пясъците, и матката (коритото) на реката се изпълнила и станала толкова плитка щото не може да събира всичката вода, причинена от големите дъждове и топенето на снеговете и ледовете. Доказателство на това, според свиленградчани, е големият каменен мост над реката. Докато преди са се виждали основите му, те сега са покрити с един метър и половина пясък. А бентовете продължават да стоят непокътнати, защото притежателите на воденици са повечето на ръководни държавни постове, или както ги наричат свиленградчани „председатели на разните съвети”. „И ако това продължи, според думите на гражданите, ще се отвори нова матка (корито), пагубно за населението, и след което ще са необходими големи суми, за да се повърне реката в старата матка (корито), както е направено на р. Арда при Одрин”. „Аз виждах как бентовете спираха течението на реката и ледовете, пише дописникът, вследствие на което реката се препълни и нахлу в по-голямата част на града, като направи неочаквани пакости на населението”.10

Не веднъж реката наводнява жилищните квартали на Свиленград, разположени покрай бреговете й. Това съпътства почти всяка година през зимните и пролетни месеци живота на свиленградчани. През 1916 г. общинското управление търси решение за предотвратяване на наводненията. Приема се да започне залесяване на речните брегове с върби или тополи, за да се предотвратяват следващите бедствия и образуването на блата.

Но въпреки предохранителните мерки на общинските власти, реката продължава да причинява почти всяка година малко или много наводнения. През март 1923 г. тя наводнява къщите на кв. Гебран и много от изградените с кирпич къщи пропадат. С помощта на лодки жителите на квартала спасяват една част от покъщнината си. През февруари 1929 г., при Свиленград р. Марица замръзва. Когато през март започва топенето на ледовете, става струпване на същите и прииждащите води причиняват наводнение на голяма част от кварталите на Свиленград, разположени по течението на реката. За да се помогне на пострадалите, на помощ са изпратени войскови части, които разчистват леда от коритото на реката, за да могат водите да изтичат по течението. Бедствието е с такива размери, че жителите от пострадалите квартали се извеждат от жилищата и се настаняват в сградата на училището, а добитъкът във все още запазените ханове в града. Съставена е комисия, която организира в дните на наводнението спасяването на хората, настаняването им и оказване на необходимата помощ. За тази цел комисията използва средства от дадения от държавата кредит за подпомагане на бедните и на пострадалите. Нанесените щети карат населението да иска от общинския съвет да предприеме необходимите мерки, за да няма подобни наводнения в бъдеще. За замръзването на реката при Свиленград са запазени много фотографии.

Пак през същата година, на 24 август, реката отново създава сериозни проблеми на населението. Прииждащите води, вследствие на проливните дъждове, събарят 6 къщи и превръщат в необитаеми 60 други, унищожени са тонове фураж и храни, а 5000 дка земя е наводнена и след оттеглянето на водата прилича на пустиня. Щетите се изчисляват на 5000000 лв. За причинените наводнения определена вина има и притокът на р. Марица - р. Канаклийка. 11

В новата ни история следствие намаляването водите на реката, широкото корито е запълнено с пясъци. При Пазарджик, Пловдив, Първомай, Симеоновград, Свиленград се натрупват огромни количества. Реката от горното и средното си течение образува много пясъчни острови, някои от които доста големи, за да стигнем до този при с. Генералово, преди тя да напусне днешните административни граници на България.

От двете страни на реката, там където е ниско, има изградени диги. В почти всички големи градове бреговете на реката са високо заскалени и не дават възможност при прииждането на водите да излязат извън тях и да предизвикат наводнения. Само при Одрин, където р. Марица приема и водите на реките Арда и Тунджа, до устието на реката при Енос, все още стават големи наводнения, които причиняват вреди не само на селищата, но и на земеделието.

Река Марица в дългия си Маришки пролом тече бавно в сравнително тясното си корито, което често се напълва с пясъци. При Свиленград, около каменния мост, в средата на ХХ в. става огромно натрупване на пясъци. По самата река в този пролом са образувани много пясъчни острови. Такива има при Харманли, Любимец и надолу от Свиленград до с. Генералово. Това се дължи на много ниският увес-наклон на реката в пролома, която трудно влачи пясъците си. Това е една от големите причини за наводненията, които причинява реката през пролетта на 1943 г. Вследствие обилните дъждове, от 17 до 21 юни, тя приижда и излиза извън бреговете. Заляти са стопанските земи около Свиленград в местностите Орманя, Черменската ова, Брантията, Пашакьойската ова до землището на с. Генералово и Канаклийската ова. Унищожени са десетки декари със земеделски култури-царевица, слънчоглед, зеленчукови градини, тютюн, памук, черничеви градини, бостани и др. В района на махалите (кварталите) Баяндър и Гебран са наводнени десетки къщи, някои от които по това време отглеждат копринени буби. Нанесени са огромни материални щети. Със съдействието на правителствените органи за защита на населението от природни бедствия, общинските власти организират комисии, които на място определят загубите за всеки един стопанин, за да получи обезщетение.

Честото излизане на реката извън бреговете кара властите от двете страни на Свиленградския мост да се укрепи брегът с високи каменни диги, които се изграждат и по течението на реката от Любимец и спасяват от големи наводнения заливната долина и ниската част на кв. Гебран-Свиленград. Въпреки изградените диги, през 1963 г., при едно прииждане на реката, водите заливат шосето при Свиленград и наводняват кв. Гебран. Залети са около 20000 дка. земя. Близо три месеца е прекъсната връзката между града и гарата. По наводненото шосе плават с лодки.

Това наводнение е предмет на оживена дискусия и проучвания. За да се избегнат нови бедствия в бъдеще, инженерите предлагат да бъде съборен стария мост над реката при Свиленград. Така мислят и една част от гражданите. Непосредствено след случилото, се през 1963 г. старият мост е потънал в пясък. „Жалка” е и по това време реката, без вода, както никога не е било. Това грамадно запълване на коритото на реката с пясъци е причината за натрупването на ледове пред моста през зимата на същата година, което дотогава не е имало.

Следствие направените проучвания, се стига до извода, че и да се разруши старият мост и да се направи нов, по-модерен и по-висок, затлачването ще продължи и новият мост ще бъде затрупан. Наслагването на пясъци по реката се дължи на няколко причини. Водата намалява и не може да ги отвлича към морето. Басейнът й е значително обезлесен. Водите се използват в промишлеността, за напояване, а на много от притоците й са изградени язовири и други отклонения. Малките язовири по някои от притоците й не могат да спират влаченето на материали в реката и т. н. Рационалното решение на въпроса е изчистването на коритото на реката, за да могат водите й безпрепятствено да текат, което днес е почти невъзможно.12

Наводненията на р. Марица в Свиленград не свършват с това представяне. За много от тях в най-ново време има сведения в различни източници и са тема на конкретно изследване, което проследява по-подробно тези природни бедствия в града.13

И в нашето съвремие, при силни и продължителни валежи, р. Марица приижда и въпреки изградените диги по цялото й течение тя излиза от коритото си, наводнява не само ниви, но и градове и села. Такива големи наводнения населението по места помни през 1957 г., това през 2005 г. в Свиленград и през 2012 г. Може би наводненията през 2005 г. са едни от най-големите, които нанасят големи щети не само на посевите, но и на пътищата, мостовете, железопътната линия и големите селища-Белово, Септември и Пловдив и редица други, разположени по двата бряга на реката. Град Одрин и околностите му понасят значителни щети, и то на два пъти-през пролетта и лятото на същата година.

Големите наводнения по р. Марица, които нанасят големи материални щети на населението, живеещо покрай реката, е причината новата българска държава да предприеме и първите мерки за предотвратяване на наводненията и корегиране коритото на реката. Водите на реката се наблюдават системно едва от 1903 г. С постановление от 28 октомври 1922 г. на Министерския съвет, е одобрена наредба на Върховния съвет на водите, съгласно която за управата (корегиране) водите на р. Марица, се предвижда да бъдат предприети редица мерки:

1.„Да поставят постоянни и правилни граници на водното течение. Да се създаде едно по-голямо улеснение на високите води (пълноводие) и да се увеличат до максимум ниските води (маловодие) с цел за бъдещата плавателност на реката. Да се запазят крайбрежните имоти от подравяне и вредни заливания. Да се укрепят и залесят поройните периметри в горните течения на р. Марица и пр.

2. Мероприятието и управата на р. Марица от с. Мечкюр ( с. Прослав, Пловдивско) до границата се обявява от обществен интерес. То се извършва от държавата, окръзите, общините, водните синдикати, които са образувани или ще се образуват и от крайбрежните собственици на имота, засегнати от мероприятието, но винаги с разрешение и под контрола на властта по водите по реда съгласно наредбата.

3. Цялото предприятие по управата на р. Марица се намира под контрола на инспектора по поречието на р. Марица. В началото на всяка година инспекторът по поречието на р. Марица ще представлява във Върховния съвет по водите отчета за изтеклата година, за всички извършени работи по управата и една програма за работите, които ще се предприемат през следващата година.”

По-нататък се определят и останалите права и задължения по коригиране
коритото на реката и използването на водите й. Предвижда се отчуждаване на всички недвижими имоти за държавна и обществена полза. За целта се предвижда отчуждаване на: всички водни заведения по коритото на реката от с. Мечкюр (с. Прослав) до границата. Построените в реката язове на воденици, укрепления и препятствия, които лежат в леглото на реката, определено с корекционни линии съгласно наредбата се разрушават. Също така се разрушават и всички имоти, сгради и др., които попадат в това ново легло, установено съгласно новите корекционни линии.

При Пловдив тези корекции на реката започват още през 1912 г. От тази

година до 1933 г. са премахнати всички островчета в коритото на р. Марица, а от ж. п. моста надолу се изгражда дълга дига (насип), чрез която се спира наводняването на кв. Мараша. Издаден е и указ за премахването на големия остров на Константин Хаджикалчев, за да се коригира окончателно коритото на реката. През 1930 г., по нареждане на Министерството на земеделието, Пловдивският район по водите назначава комисия, която да извърши корекция на маришките брегове от Пловдив до Свиленград. За да може водата по реката да се движи нормално и да не предизвиква наводнения, се решава всички воденици, които са построени на самите брегове на реката или близо до тях и отклоненията на водата, да бъдат отчуждени и съборени. Забранява се също и сеченето на върби и други дървета на 40 м. от бреговете на реката.

През март 1929 г. в Пловдив започва възстановителна акция по отводняването на града чрез корекция на реките Стряма, Потокът, Пясъчник и др. Областната управа търси съдействието на дирекцията за подпомагане на пострадалите от обществени бедствия-София не само в града, но и в окръга. На първо място стои въпросът за отводняването на гр. Пловдив и околностите му, за да се защити от честите наводнения, които носят сериозни материални щети.

Главните работи по корекцията на коритото на реката в Пловдив държавата извършва с помощта на трудоваци от трудовата повинност. Помага и захарната фабрика със 100000 лв., като общо са похарчени около 1500000 лв. До 1933 г. все още не са укрепени със зидани стени бреговете на реката в чертите на града. За това са необходими около 20000 м3 камъни за укрепване на двата бряга на реката. През 1937 г. започва заскаляването и благоустрояването между двата моста на десния крайречен булевард „Княз Симеон”. Укрепването на речния бряг става със суха зидария, добре облицована и фугирана. Основата на зида е от едро ломени камъни, поставени в основни ями, дълбоки 1-1.20 м във водата.

В началото на 1943 г. е приет Закон за отстъпване на Пловдивската градска община експлоатацията на държавните кариери по водосборния басейн на р. Марица в землището на Пловдив и приходите на тази експлоатация постъпват в общината. Вследствие на това, към нея се създава фонд „Корегиране на р. Марица”, в който има всички условия и възможности за укрепване бреговете на р. Марица, коригиране на коритото на същата и др. Предвижда се изграждане на крайбрежните булеварди, мостове и др. благоустройствени инициативи покрай реката.

Ако прииждането на водите на реката причинява големи беди на населението, то използването на водите от р. Марица за пиене и домашни нужди е практика за големите селища по реката и най-вече големия град -Пловдив още от незапомнени времена. Тъй като няма техническо решение за довеждане на вода от по-далечни водоизточници, почти до края на ХІХ в. голяма част от населението използва водите от р. Марица в своя бит и култура. Вече споменахме, че в Пазарджик за снабдяване на банята в града се използва традиционен долап за вадене на вода още през ХVІ в. Макар че не е регистрирано това „техническо чудо”, в многото градски бани в Пловдив, не без основание трябва да приемем, че се използват долапите, изградени покрай реката. Те се използват повсеместно и в градинарството за извличане на вода от реката за поливане. Това също е и практика при отглеждането на ориз по долината на реката. Може би тази практика за използването на водите на р. Марица е в основата на идеята на Пловдивската община след Освобождението да търси решение за водоснабдяването на града от реката.

Тъй като тези долапи са разпространени из българските земи, по-подробно за тяхното устройство се спира немският пътешественик Мартин Грюневег (1582 г.). Той описва един такъв долап в Провадия. За да се добие по-пълна представа за тези устройства, ще преведа неговото описание. Като двигателна сила при долапите се използват коне, които въртят едно колело, обикаляйки около кладенеца. На колелото има кожени сандъчета (кофи), завързано всяко с по четири верижки. Те се въртят около голямо дървено колело и при обръщането си изсипват водата, която загребват и изнасят в един водосток, водещ към банята. 14

Почти липсват преки свидетелства за използването на водите на реката за пиене. За пръв път от изключително значение е свидетелството за използването на водата от р. Марица за пиене или домашна нужди е султанска заповед от март 1560 г. с която се нарежда водоснабдяването на имарета (страноприемница, в която безплатно се дава храна на отсядащите в нея пътници), който се строи до моста на Мустафа паша (Свиленград), да става от два водоизточника. Нарежда се да се построят долапи (големи водни колела-традиционен способ за вадене вода от реката) и водопровод на стойност 60 хил. акчета (турска сребърна монета), които да се движат от два коня. Смятам, че тези сведения от ХVІ в. са сериозно доказателство за използването на водата за пиене от р. Марица векове наред.15

През 1653 г., когато османският пътешественик Евлия Челеби прави описание на Пловдив, за първи път отбелязва: „Понеже градът е много голям, чешмите не са достатъчно, та с хиляди коне се носи от Марица вода за пиене”. Австрийският дипломат Йохан Киндсперг почти по същото време (1672 г.) отсяда в Пловдив и пише в своя дневник, че Филипопол лежи от двете страни на р. Марица, над която има чудесен мост, а водата от реката, „служи за готвене и пиене, като водата се разнася натам и насам на коне и се продава”.

Много по-късно, в края на ХІХ в., за използването на водите на р. Марица за пиене единствен споменава пловдивчанинът Никола Данчов. В своите спомени той разказва любопитни неща за водоснабдяването на част от населението на града с вода от реката. „В онова време ние, пловдивчани, живеехме повече с нея. Така беше. Тогава в близките години след Съединението (1885 г.) ние не знаехме друга вода, освен слънчевите струи на Марица”.

Водата се разнася из града от т. н. сакаджии, които с коне, накичени по гривата и опашката с гривни, цветни панделки, със самар са натоварени с по два мяха, пълни с вода, които вървят по улиците, карани от сакаджиите, които викат „су”, „су” (вода). Сакаджиите са обикновено турци, които рано сутрин разнасят из къщите вода от реката. Тези от гражданите, които използват водата в своето ежедневие, имат в двора на къщата си големи кюпове (делви), вкопани в земята, където сакаджията излива меховете с вода, като отбелязва с тебешир на определено място доставеното количество вода. В края на месеца се преброяват чертичките с тебешир, и се заплаща за всяка една 10 стотинки.

Тази практика продължава до края на ХІХ в. когато, пише по-нататък Никола Данчов, „уловиха вода от Родопите, затвориха я в яки железни тръби, намазани отвън със смола, и я доведоха в Пловдив по домовете. Нея, разбира се, почнахме да пием всички. И свърши се със сакаджиите. Дълго след това мене все не можеше да ми хареса тази вода затворница, тази машинна вода, и ми беше мъчно за живите слънчеви струи на Марица и за сакаджиите с тяхната утринна песен”.16

В потвърждение на спомените на Никола Данчов е и описанието на гр. Пловдив от французина Луи Леже през 1882 г. Отседнал в града, му прави силно впечатление доставянето на вода от р. Марица по домовете: „Между това, пише той, тя е (р. Марица б. а.), която доставя на града единствената вода, която може да се пие. Сипват я в широки мехове, които товарят на коне, водени от сакаджиите”.

Пак по същото време, пристигайки в Пловдив на Константин Иречик му прави силно впечатление, че през лятото, когато температурите достигат всеки ден до +36 градуса на сянка, по улиците на града водачите на коне, натоварени с големи кожени мехове викат нещо на висок глас. А това са продавачи на вода, наречени сакаджии. Водата е от щерните и от Марица, която той смята, „че не изглежда много привлекателна”.17

В новата ни история се заражда идеята водите на реката да се използват не само за стопанска цел, но и за пиене. Тази идея за първи път е на Пловдивската общинска управа през 1882 г. В стремежа си да намери решението на въпроса за водоснабдяването на града с питейна вода, тя има идеята да предостави на концесионер при определени условия постройката на водопровод. На концесионера се предоставя правото само той да доставя вода за града. Едно от условията за водоснабдяването е водата да се взема от р. Марица над града и да се прецежда, да е добра за пиене и да няма „дъх”. „Трябва да се възкачва до най-високите точки на града и да се разпространява до всичките му краища”. Срокът на концесията е за 45 години. През всичките години предприемачът се задължава да отговаря на всички изисквания на потреблението на водата, каквито и размери да вземе то. Построяването на водопровода трябва да стане в срок от 2 години. Разбира се, Пловдивската община търси и други възможности за водоснабдяването на града. При разискванията, вариантът да се водоснабдява Пловдив с вода от р. Марица отпада. Приема се да бъде изграден водопровод, който да снабдява града с вода от Родопите. Разработен е подробен правилник за строителството на новия водопровод, който да бъде предоставен на концесионера при провеждането на търга.18

Идеята за използването на подпочвените води на р. Марица за водоснабдяването на градовете по нейното поречие вълнува много специалисти още в началото на ХХ в. Поради техническата невъзможност да се осъществи тази идея, това става реалност в най-ново време. С разрастването на населението на големите селища по долината на реката и промишленото им развитие от 20-те и 30-те години на ХХ в., нуждата от вода за пиене и за промишлени цели се увеличава. Старите каптажи не доставят необходимото количество. Затова се прибягва към добиване на подпочвена вода и чрез кладенци с помпени станции, изградени непосредствено по поречието на реката. Първи опити в това отношение прави Пловдив през 1932 г., когато се търси решение за допълнително водоснабдяване. Построени са два кладенеца, като водата се изважда с електрически помпи. Водата, според специалистите, е мека като речната и кристално бистра. Изградени са общо 4-5 кладенци, като тяхното използване се предвижда като дълбок резерв: при военновременни случаи, за посрещане на непредвидими случаи до нормализиране на водоснабдяването на града от новия водопровод.

През 30-те години се търси най-подходящия вариант за водоснабдяването на Пловдив. Обсъжда се проект за доставяне на вода от някои родопски села, което след редица проучвания и анализи се оказва, че количеството вода, което се очаква от тези извори няма да е достатъчно за града. Пловдивските вестници с интерес следят този проблема. Едва в края на 1938 г. окончателно се приема програмата за водоснабдяването на Пловдив от кладенци, изградени на различни места по брега на Марица. „Пловдивски общински вестник” от януари 1939 г. отпечатва на своите страници целия проект за водоснабдяването на Пловдив.19

Днес много селища в Южна България се водоснабдяват от реката. Почти няма голямо селище, което да няма изградени черпателни кладенци, които доставят големи количества вода и така решават един от най-сериозните и наболели проблеми на съвремието-липсата на питейна вода.

Накрая на изследването нека отделя и място, за да разкажа за реката, която е място и за отдих, развлечения и курорт. Разбира се, историческите извори не са документирали това. Но спомените на хора, които живеят покрай реката и най-вече след Освобождението, разкриват интересни картини от преживяванията си и тъгуват за отминалото време. Десетки са снимките, направени от летуващите по островите и бреговете на реката, поместени в различни местни издания. Интересни са техните спомени за преживяното в дните на излет, за емоциите които те си спомнят със съжаление и за отминалото романтично време преди бурното време, в което живеем и което е заличило всички спомени и преживявания.

През годините, при големи наводнения, водите на реката натрупват по коритото на определени места пясък, който постепенно с годините се оформя като малки или големи острови. В същото време се случва и обратният процес, когато силната вода отвлича натрупания пясък и тези острови престават да съществуват. По цялото течение на реката не веднъж се образуват острови. Някои от тях, които остават запазени за повече време, обрастват с върби, тополи (каваци) и храсти и се превръщат в пасища за добитъка, или се превръщат в обработваеми ниви. Интересни сведения за това има за с. Гердима (Нова Надежда), селище на десния бряг на реката между Димитровград и Симеоновград. Там реката е широка и тече спокойно, а през годините се образуват острови, които се разпределят между селата Райново и Злато поле от левия бряг на реката. Нова Надежда владее няколко острова, получили различни наименования, които се обработват. Дори на един от тях е построена през 1928 г. кръчма, до която се стига по малък дървен мост. Село Злато поле стопанисва няколко острова, които също се обработват. А един от най-големите острови с площ от 108 дка обработваема земя е поделен между селата Нова Надежда и Райново, който впоследствие е предоставен на училищното настоятелство, за да постъпват приходи в училищната каса. Всички тези острови през годините при прииждане, наводнения, спад нивото на реката, чиито брегове не са укрепени, реката руши и постепенно много от тях престават да съществуват. Всички те има своите наименования и са част от стопанския живот на трите села години наред.20

Такива острови са образувани и при много други селища, но за това липсват сведения, а само можем да предполагаме, че и те са част от стопанския живот на селищата по двата бряга за малко или повече време. Но в някои случаи по-големите острови по течението на остават постоянно, когато са натрупани огромни количества пясък, и водата не може да ги отнесе. Такъв пример е големият остров в Пазарджик. Следствие на прииждането на реката и наводнението на града през 1858 г. се оформя островът, наречен по-късно „Свобода”, който и до днес е едно от най-оживените места за отдих на населението на града. Тук израстват вековни тополи. През годините островът е благоустроен, залесен, изградени са увеселителни заведения, зоологическа градина и др. Той и до днес е запазен и е едно от чудесните места на гражданите за отдих, развлечения и игри. След голямото наводнение през 1957 г. той е уголемен по изкуствен начин при регулиране и укрепване бреговете на р. Марица.

Едни от най-интересните спомени, запазени за преживяванията по реката са на пловдивчанина Никола Данчов непосредствено след Освобождението. В изследването не веднъж, когато разглеждам отделни теми, най-вече за каиците и саловете по реката, а така също и за сакажиите в Пловдив, които разнасят по домовете маришка вода, използвам неговите спомени като ярък пример.

Сега ще се опитам да преразкажа спомените му за преживяванията по реката, оставили трайни следи в живота на пловдивчани за едно отдавна отминало време. Надали ще успея да предам точно изповедта на един пловдивчанин, който тъгува за отминалото време, в което той е преживял всичко прекрасно и с тъга си спомня за това. По-добре човек сам да прочете тези спомени, за да усети красотата и емоциите на младите хора, плували по реката с лодки или каици, за островите, шумните забавления, игри, за къпането във водите на реката и т. н. и т. н. “Но когато мисля сега, пише Никола Данчов, отдалеч за нея, за пловдивската Марица, която ми е тъй близка в моите ученически години, изминати до края на гимназията в града със седемте тепета и се връщам в онова хубаво, безвъзвратно отлетяло време, аз я виждам по друга: с нейните каици, със саловете й, с нейните острови и салаши из тях, със сакаджиите, тези живописни продавачи на водата й - и тъгувам за тези нейни години”.

След това авторът си спомня за сакаджиите, за които писахме по-горе. По нататък разказът продължава: „Няма вече и каиците, файтоните на Марица: дълги плоскодънни лодки, които се карат и управляват само с един дълъг сарък.” Събират се пет-шест души приятели, наемат за определено време един каик и правят разходки из реката. И така срещу течението, след това надолу по течението, като каикът се носи от самата вода до някои остров. А по самия бряг на реката са бахчите (зеленчуковите градини) с долапите (грамадни колела за напояване, карани с коне)-една бахча, втора, трета, нямат свършек. После каикът се отправя към Каршияка, до кафенето с чардака, вземат си локум, а на каякчията едно тежко (гъсто) кафе- и пак всички на каика. И описанието на пътуването с каика продължава със споменаване на редица забележителни места покрай реката. Не са забравени рибарите, наредени по брега с въдици.

Разказът продължава с описание на саловете, които пътуват по реката, за които вече писах. „Тъгувам и за къпанията в Марица” и следва един емоционален разказ за преживяното, когато водата те носи и човек изпитва едно истинско удоволствие от това, за островите и пясъците по реката, за бистрата вода и рибите, които играят по нея.

„Марица при Пловдив има много острови, но когато се кажеше Островът, разбираше се големият остров под мъжката гимназия. Той беше обрасъл с грамадни стари дървета и мост го свързваше с близкия бряг. На острова имаше салаш.” По-нататък следва описание на преживяванията на пловдивчани най-вече вечер, когато островът се осветява от газови фенери, оркестърът свири, а менюто е най-вече от пържена риба, кебапчета, пастърма, луканки.

И по традиция, както всички селища по реката, така и в Пловдив на Богоявление (Йорданов ден) се хвърля кръста в реката. Този ден е един от най-големите за Пловдив. Почти цялото население е на моста и по двата бряга на реката, където на приготвения аналой свещениците са в своите блестящи одежди, празничната църковна служба прави празника тържествен и незабравим. А долу в реката на каици са мъжете, готови да се хвърлят във водата, за да уловят кръста. Излишно е да преразказвам повече емоционалния разказ на един очевидец на тези отминали събития. Тази традиция на Йордановден все още живее за добро сред българите, било по р. Марица, или по другите реки и водоеми в страната.21

За ползата от реката и пясъците й като място за курорт и лечение през летните месеци и натрупване на слънчев загар, е и становището на д-р Ст. Кадиев. Дълги години той е лекар-терапевт в Хасковските минерални бани и добре познава не само лечебните качества на минералната вода, но и водата, слънцето и пясъците на р. Марица. И като лекар прави необходимото, за да даде възможност на повече хора да се възползват от това, което им предлага реката. “През лятото, както водата й, така и пясъкът на брега се нагряват силно, като стават отлично място за речни въздушно слънчеви бани”, пише д-р Кадиев. Той приема, че народът ни не е оценил достатъчно нейните лечебни качества, така както добре познават лечебните качества на минералната вода в редица селища на страната, където е изградена необходимата база на курортното дело. И затова Марица като курортно място се нуждае от повече реклама, тъй като народът ни не е свикнал да я цени и затова е необходимо повече да се говори за това.

„Докато топлите ни бани са превъзходни за лечение на различни болести, пише по-нататък д-р Кадиев, то на Марица трябва да отиват здравите, с цел да се закаляват и съберат слънчева енергия. Там трябва да отиват слаботелесни и предразположени към туберкулоза хора с увеличени лимфни жлези. Маришките бани се препоръчват и за различните нервни разстройства, за които е нужна хладка вода. Особено са ценни пясъците на Марица. Може би не ще е далече времето, когато лете пясъците на Марица да бъдат задръстени от хора, както брега на Варна и Бургас. Няма голяма разлика между пясъка и слънцето на Марица и на Месемврия. Който няма свобода на избор, нека се задоволи с Марица, като знае, че има повече от 85-90 на сто от това, което може да даде Месемврия. На всички, които могат, горещо препоръчвам да използват лятото и Марица за здравето си”.22

Интересни спомени за преживяванията по реката от гражданите на Свиленград в близкото минало са записани в най-ново време от Атанас Атанасов, който ги озаглавява „Марица-река на живота”. Приемам, че това е едно от най-подходящите заглавия, когато за реката се говори не само като място за отдих и развлечения. Наистина, Марица е реката на живота с всичко покрай нея. Трудно е да предадем всичко онова, за което са му разказали преживелите силните емоции в дните, когато си отдъхват и развличат покрай реката и най-вече на един емблематичен остров, наречен от свиленградчани подходящо - Островът на блажените.

Най-оживените места в Свиленград са реката, чаршията и пазарът. Едно от най-запомнящите събития, свързани с реката през зимата е Йордановден, за които си спомнят свиленградчани. По традиция, на този ден се хвърля кръста, което е съпроводено с много емоции. Младите хора, обикновено в свободното си време, се разхождат от чаршията към стария мост и градската градина. През 1931 г. градската управа приема да се изгради плаж на брега на реката. Но най-много спомени са свързани с Острова на блажените като развлекателно място с площ около 25 дка. На моста има сграда, където е разположен ресторантът и място за оркестъра, където се изявяват местни певци и музиканти. Танцува се танго, румба, самба, а най-често се изпълняват стари градски песни и някои по шеговити и забавни такива.

Островът на блажените най-вече се слави не само с веселия и забави, но и за изяви на местните бохеми, място за клюки и други преживявания. През 1963 г., по решение на градската управа, Островът на блажените е изринат, за да не се създават условия за разрушаване на стария каменен мост.23

Ще завърша разказа за р. Марица-място за отдих, развлечения и игри, с поетичните думи на пловдивчанина Никола Данчов:

„Марица-свилокоса тракийка! Тиха, нежна, предана, състрадателна, вечно млада-с толкова сестри: Тополница, Въча, Чая, Стряма, Сазлийка, Арда, Тунджа и един само брат Ибър, запазил името си, старото фамилно име Хебър. Ти-река-жена, ти хубава жена! (както Вардар е хубав мъж; хубав, мъжка хубост, твърда, сурова, делова) Ти - невеста на Пловдив! Като всяка хубава жена, отдалеч по малко флиртуваш и с Пазарджик, и с Борисовград, Симеоновград, Свиленград и със стария Одрин, но познаваш дома само на своя Пловдив-вярна и предана си му! И той те напълно заслужава: не за тебе ли си е покачил на толкова хълма-да те посрещне и те има още отдалече! Страдала, окървавявана с нас и радвала се с нас, щастлива-открай време. Ти - река, чието име като чуем - „Шуми Марица” - ставаме прави и пущаме чинно ръце”.24

БЕЛЕЖКИ

1 Френски пътеписи за Балканите ХV-ХVІІІ в. С., 1975, с. 144; Френски пътеписи за Балканите ХІХ в. С., 1981, с. 70; Хаджи Калфа. Румелия и Босна. -Архив за поселещни проучвания, кн. 2, 1938, с. 73; Йорданов, Й. Старият Костенец. -Мир, бр. 9956, 19 септ. 1933, с. 2; Ангелов, Б. Очерки по хидрологията на басейна на р. Марица. ИБГД, кн. 6, 1938, с. 55.

2 ДБИ. Т. ІІІ. С., 1943, с. 371; Юбилеен сборник за Копривщица, 1926, с. 667; -Пловдивски общински вестник, бр. 282-283, 30 дек. 1942, с. 15.

3 Из архива на Найден Геров, т. І, С., 1911, с. 83, 653, 989.

4 Съветник, Цариград, ІІ, № 34, 21 ноем. 1864, с. 4.

5 Македония, Цариград, V, № 50, 14 дек.. 1871, с. 4; - Свобода, Букурещ, ІІ, № 25, 4 дек. 1871, с. 196-197; -Зорница, Цариград, І, № 48, 26 ноем., 1876, с. 192; - Дунав, ХІІ, № 1125, 28 ноем. 1876, с. 2250.

6 Малък лист, бр. 17, 17 окт. 1895, с. 1; -Хасково, бр. 20, 14 окт. 1895, с. 3.

7 Ангелов, Б. Очерки по хидрологията на басейна на р. Марица. Изв. на българското географско дружество, кн. 6, 1938, с. 55; Ангелов, Б. Последните наводнения в гр. Пловдив. -Сп. БИАД, кн. 20, 1910, с. 245-249; Ангелов, Б. Наводненията на река Марица. - Годишник на хидрометричните наблюдения в България, 1925, с. 61-70; - Юг, бр. 102,
21 февр. 1919, с. 2.

8 Борба, бр. 605, 15. март 1923, с. 1; бр. 606, 16 март 1923, с.1; бр. 2326, 1 февр. 1929, с.2; бр. 2336, 13 февр. 1929, с. 2; бр. 2352, 3 март 1929, с. 1; бр. 2358, 10 март 1929, с. 2; бр. 2364, 14 март 1929, с. 2; 2673, 30 март 1930, с. 2; -Юг, 1289, 15 март 1923, с. 1; бр. 1290, 16 март 1923, с. 2; бр. 3068, 22 март 1929, с. 2; бр. 3070, 23 март 1929, с. 2; бр. 3197, 31 авг. 1929, с. 1; бр. 3932, 16 февр. 1932, с. 1.

9 Димитровград. Кратък исторически очерк. С., 2007, с. 77.

10 Напредък. Цариград, ІХ, № 37, 12 апр. 1875, с. 147; ДА-Х-во, ф. 123к, оп. 1, а. е. 25, л. 1-5; -Зорница. Цариград, бр. 9, 27 февр. 1893, с. 34.

11 ДА-Х-во, ф. 53к, оп. 1, а. е. 18, л. 54-57; а. е. 24, л. 7, 54-55; Свиленградски общински вестник, бр. 2, 3 септ. 1929.

12 Разбойников, Ан., Сп. Разбойников. Миналото на Свиленград. История на града до 1913 година. С., 1990, с. 10-12; Батаклиев, И. Пазарджик и Пазарджишко. С., 1969, с. 205, 346; ДА-Х-во, ф. 53к, оп. 1, а. е. 89, л. 1-
65.

13 Митева, Е. Река Марица като природно бедствие. - Марица реката, която ни свързва. Св-град, 2021, кн. 8, с. 109-151.

14 Народний глас, бр. 490, 4 авг. 1884, с. 2; -Борба, бр. 2372, 27 март 1929, с. 2; бр. 2885, 14 дек. 1930, с. 2; Йонов, М. Немски и австрийски пътеписи за Балканите ХV-ХVІ век. Т. ІІІ. С., 1979, с. 400.

15 Антонов, А. Възникване и развитие на османските архитектурни комплекси по Диагоналния път в българските земи през ХVІ-ХVІІ век.-История на мюсюлманската култура по българските земи. С., 2001, с. 508-509.

16 Гаджанов, Д. Пътуване на Евлия Челеби из българските земи през средата на ХVІІ век. ПСп., кн. LXX, 1909, с. 689; Йонов, М. Немски и австрийски пътеписи за Балканите ХVІ-средата на ХVІІІ век. С., 1986, с.

139; Данчов, Н. Река Марица при Пловдив. -Мир, бр. 12943, 18 окт. 1943, с. 1-2.

17 Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974, с. 188

17-Марица, бр. 377, 13 април 1882, с. 4; - Пловдивски общински вестник, бр. 206, 15 авг. 1937, с. 5; бр. 289-290, 15 септ. 1943, с. 5.

18 Пловдивски общински вестник, бр. 99-100, 1 февр. 1932, с. 2.

19 Пловдивски общински вестник, бр. 235, 10 ян. 1939, с. 1-7.

20 Делев, Е. Отечество Гердима. Т. І, кн. 1, С., 2020, с. 20-21.

21 Данчов, Н. Река Марица при Пловдив. -Мир, бр. 12943, 18 окт. 1943, с. 1-2.

22 Кадиев, Ст. Река Марица като курорт. -Хасковска поща, бр. 863, 24 окт. 1927, с. 2.

23 Атанасов, Ат. Марица-река на живота. - Марица - реката, която ни свързва. Св-гр. 2021, с. 210-230.

24 Данчов, Н. Цит. съч., с. 2.