ХЛЯБЪТ
ХЛЯБЪТ
На масата лежи оставен хлябът,
солницата и чашата вода.
Аз зная - толкова неща ни трябват,
че може да ни стигне и това.
Аз зная - с толкова е почнал всеки
и с толкова е свършил на света.
Достатъчно е хлябът да ни свети,
да ни е сладка чашата вода.
1983
ПЛАЧ ЗА ТЕБЕ
Сънувах сватбата си
Веднъж ще свирят Менделсон за тебе.
Ще бъдеш бяла като преспа снежна.
Жената има своя кротък жребий -
да бъде болка, за да ражда нежност.
Аз няма да съм там. Какво да правя?
На празник не обличат дреха с кръпка.
Но ти след марша сватбен ще забравиш
не мойте думи - тая бяла тръпка,
с която през живота ми премина,
с която - вземайки - до края даваш…
Как искам да съм тъмно силно вино
и как не искам ти да изтрезняваш!
Но Менделсон един ден ще засвирят,
а аз ще съм встрани в часа ти светъл
Върви! Не се обръщай и не спирай,
дори в един миг да те заболи сърцето.
Аз нямам право в пътя да те спирам
и искам да си приказно щастлива,
когато Менделсон за теб засвирят.
Защо тогава ми е тъй горчиво?
1986
