Кънчо Стоянов

В живота няма дни еднакви
и миг дори един и същ.
Дъждът, що днес ми се изплака,
не беше вчерашния дъжд.

Лицето ти, което днеска
ме ослепи със светлина,
е може би далечна фреска
на друга влюбена жена.

И този вятър, който в мрака
подсвирква със уста на мъж…
Дъждът, що днес ми се изплака,
не беше вчерашния дъжд.

Навярно всяка нощ различно
откриваме една звезда.
Еднакво всъщност се обичат:
родина, майка, свобода.

Различна е дори и всяка
пътека, мината веднъж…
Дъждът, що днес ми се изплака,
не беше вчерашния дъжд.

1975