Любомир Духлински

Тъгата и радостта звучат като една мелодия…
А. Блок

Епохата на 1900-те е ерата на лириката, която отразява главно тревогите и надеждите на времето, обещавайки „нечувани промени, невиждани размирици”. Блок несъмнено е първият лирик на своето време. Поетът навлиза в литературата като певецът на Прекрасната дама.

Удивителното откровение на млада душа - най-висшият полет, просветление, романтичен импулс, мъчителни съмнения, наслада, духовна чистота - това е ранният Блок.

В младежката лирика на Блок („Стихотворения за Прекрасната дама”) всичко е обгърнато от атмосфера на мистична тайнственост и непрестанно чудо.

Всичко в тези текстове е „плахо и мрачно”, несигурно и мъгливо, понякога неуловимо. Възвишена нежност, любов - това са чувствата, които проникват в стихотворенията за Прекрасната дама. Всяка среща с нея е събитие с дълбок смисъл, зад него - тайна:

Предчувствам Те. Годините минават -
всичко в един облик предчувствам Теб.
Целият хоризонт е в пламъци - непоносимо ясен,
аз чакам мълчаливо, тъгуващ и любящ.

Сюжетът на сборника „Стихотворения за Прекрасната дама” е сюжет за очакване на среща с възлюбената - среща, която ще промени света, ще го преобрази.

Влизам в тъмни храмове,
извършвам беден обред.
Чакам Прекрасната си дама
в трептене на червени лампи…

Тази тема за чакане и предчувствие е доминираща в младежката лирика на Блок.

Образът на героинята в младежката лирика, от една страна, е съвсем реален, тя е „земна” жена, всяка среща с нея разкрива някаква нова черта на лирическия герой:

Тя е стройна и висока,
винаги надменна и сурова.

От друга страна, пред нас е небесен, мистичен образ на „Дева Мария”, „Зората”, „Господарката на Вселената”, „Величествената Вечна Жена”, „Руската Венера”.

Литературоведите често наричат първия том от стихотворенията на Блок „поетичен молитвеник”: в него няма събитийна динамика, героят чака мълчаливо, „тъгуващ и любящ”; ритуалният характер на случващото се е подкрепен от фигуративни знаци на религиозна служба - споменавания на лампи, свещи.

Външната неподвижност на лирическия герой обаче се компенсира от драматична промяна в настроението му: светлите надежди се заменят със съмнения, очакването на любовта се усложнява от страха от нейния крах. В стихотворението „Предчувствам те…”, наред с нетърпеливото очакване, звучи и мотивът за страха от срещата:

Хоризонтът в пламъци и появяването близо,
но се страхувам: Ти ще се промениш.
И ще събудиш дръзко подозрение,
променила накрая обичайните черти.

Постепенно реалността нахлува в изолирания свят на мечтата на лирическия герой, нарушавайки хармонията. Започва ужасна, неизживяна трагедия на душата.

В тетрадката си от 1904 г. Блок признава, че Прекрасната Дама го е напуснала - завинаги. Единствената посока на творчество - пълното потапяне в мечтата - е изчезнала, светът става многообразен. Светът е тревожен, ужасен, но и примамлив.

Много от нас са свободни, млади, стройни -
Умират, но без да обичат…
Приюти ни в необятните далечини,
без тебе как да живея и да плача!

Теб - вече е с малка буква! Тук, като пътеводна светлина, друг образ трепти в далечината - колкото по-далече отиваш, толкова по-ярък и по-ярък е и ще бъде той - образът на Родината.

По-късно Блок ще напише едни от най-нежните и затрогващи стихове за Родината. Поетът вече има нова Прекрасна дама.