АЛЕКСАНДЪР БЛОК
В края на миналия и началото на нашия век, на границата между две епохи в Русия израства един от най-големите майстори на лириката - Александър Блок.
Неговото творчество е сърдечна изповед на човек, постигнал върховете на дворянската и буржоазна култура, който с цялата си любов и симпатии, към нея с огорчение трябваше да признае нейния залез и да благослови раждането на един нов свят, който го радваше и плашеше, но на който принадлежи бъдещето.
Александър Блок е роден на 28 ноември 1880 година. Своето детство той прекарва в семейството на дядо си - ректор на Петербургския университет, семейство, в което всички членове са били високо образовани учени и литератори.
Това обяснява ранното развитие на Блок, който започва да пише стихове едва ли не от петгодишна възраст, а на 17 години е вече оформен поет.
Затвореният семеен живот, либералните и идеалистически възгледи на близките определят характера на ранното творчество на Блок.
Първото непосредствено, искрено чувство, което кара да блесне талантът на поета, е любовта му към Л. Д. Менделеева (дъщеря на великия химик Менделеев).
На нея той посвещава стихосбирката „Книга за Прекрасната Дама”. В лицето на своята възлюблена поетът вижда въплъщение на красотата и нежността.
От нея той създава идеал на своите мечти. Той не смее да назове дори името й, а епитетите, с които я украсява, пише с главна буква. Образът на любимата е нещо възвишено, недосегаемо, божествено. Той не може да бъде предаден с думи.
Поетът изразява своите чувства по-скоро с музиката на стиха, отколкото със съдържанието на думите. Това довежда Блок до утвърждаването на символизма - направление в литературата, което в ръцете на реакционно настроените писатели е било оръжие против прогресивната реалистическа литература.
Когато Максим Горки слага началото на социалистическо-реалистическата литература, Блок се издига като един от най-ярките представители на символизма.
Но революционните събитията от 1905 година намират силно отражение у поета. В неговото творчество нахлува социалната тематика.
В редица стихотворения: „Митинг”, „Вървяха на пристъп”, „Ситите” и други той се обявява против самодържавието и капитализма, възпява борбата на народа макар да чувства, че самият той е далеч от нея.
В периода на реакцията, когато голяма част от писателите-символисти открито застават против народа, когато символизмът се оформя като едно от най-ярките проявления на декадентството - упадъка на буржоазната култура, Блок трескаво търси изход в литературата и живота.
Има моменти, когато неговото чисто и светло сърце се изпълва от жизнеутвърждаващия полъх на оптимизма:
О, пролет , безпределна, безкрайна -
безпределна, безкрайна мечта!
Приемам живота без тайна,
приветствам го с звън на щита!
Много често обаче мрачната действителност надделява и поетът търси забвение във виното и любовните похождения.
Плод на тия настроения са редица стихотворения като „Непознатата” и др., които стават широко известни и оказват отрицателно влияние на интелигенцията.
Но тази раздвоеност у поета е по-скоро негова лична трагедия. В обществения живот през този период Блок се налага преди всичко със своите социални стихове и драми. Докато декадентите хулят народа, Блок заявява:
Народът е венец на земните цветя.
Поетът дълбоко се вълнува за съдбата на своята родина. Той пише цикъл стихотворения „Стихове за Русия”, в които в противовес на космополитизма и шовинизма на по-голямата част от либералната интелигенция декларира своята вяра в силите на народа, своята гордост от славното минало на родината, изтъква неизчерпаемите сили и красота, които се крият в нея.
Ето защо напълно закономерно е отрицателното отношение на поета към Първата световна война и радостта му от победата на Великия октомври.
Блок е един от първите поети на революцията.
Поемата „Дванадесет”, написана през 1918 година, в скоро време облетява целия свят, в това число и нашата страна, където Блок е бил добре известен.
В статията си „Интелигенция и революция” Блок призовава: „С цялото си тяло, с цялото си сърце, с цялото си съзнание слушайте революцията”.
Със своя личен пример поетът показа как трябва да се слуша и служи на народа. Макар да не съзнаваше градивния характер на революцията, Блок чувствуваше нейната народна основа, нейната историческа неодолимост и справедливост.
Дванадесетте бойци на революцията в поемата са апостолите на новия живот. Като боен лозунг прозвучават думите на поета:
Революционно, твърдо крачете,
не са пребити, не спят враговете.
Поемата на Блок е бурна симфония, която грабва читателя още с първите си стихове. Не напразно Горки я сочи като пример за това, как трябва да се пише от позициите на революционния народ.
В годините на интервенцията и гражданската война поемата е била едно от най-разпространените произведения. Често тя е пръскана в тила на врага вместо позиви.
В стихотворението „Скити” Блок обективно показва освободителната мисия на руския народ, който призовава стария свят на „братски пир”:
Стар свят, за сетен път се опомни,
на братски пир за труд и мир,
за сетен път - на светъл братски пир
зове те варварската лира.
1956
