Пабло Неруда

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

УБИТИТЕ НА ПЛОЩАДА

Аз не дохождам тук да плача, дето те умряха.
Дохождам аз при вас, завързвам се при живите.
Притичвам се при теб, при мен
и на съвестта ти тропам.
Умряха други преди тях. Ти помниш ли?
Да, помниш.
Такова име и фамилия и други имаха.
Във Сан Грегорио, във Лонкимай дъждовен,
в Ранкил, разпръснати от вятъра,
в Икике, закопани в пясъка,
посред морето и пустинята,
посред дъжда и пушека,
от степите до островите
убити бяха други хора, други,
които като тебе се наричаха Антонио
и бяха като теб рибари и ковачи:
чеда на Чили, със лица
ожулени от вятъра,
измъчени от степите,
калени от неволята.

Аз виждах по стените на родината,
върху снега и снежните кристали,
отвъд реката, от дърветата зелена,
под класовете и селитрата сребриста,
аз виждах капки кръв от моя смел народ
и всяка капка както огънят пламтеше

ТЕ СА ТУКА

Тука искам аз да викам, сякаш те са тука.
Братя, знайте: нашата борба
ще продължава по земята.

Ще продължава във завода, във полето,
в улицата, във селитрената мина.
В кратера на аления и зелен бакър,
в антрацита и страхотния му погреб.
Ще се води нашата борба по всички
континенти
и в сърцето наше; тези знамена,
храбрата ви смърт видели,
със кръвта ви напоени,
ще се умножат като листата
на безкрайна пролет.

ВИНАГИ

Безброй години
да се удрят стъпките във тези плочи,
не ще изтрият кървите на падналите тука.

Не ще угасне и часът, във който ви убиха,
макар че в тая тишина
кръстосват гласове безброй.
Дъждът ще мокри камъните на площада,
но огнените ваши имена ще светят вечно.

Безброй нощи ще падат, без да помрачат
с крилата си деня,
във който вярват тези жертви.

Денят, във който вярват толкоз хора по света,
денят последен на човешкото страдание.

Ден на възмездието, завоювано в борбата,
и вие, братя, паднали безгласно,
ще бъдете със нас във тоя необятен ден
на битката последна, в тоя ден огромен.