Кармен Конде

превод: Петър Велчев

***

Когато върху устните ни няма
нищо, което в думи да разцъфне,
пианото едничко
издига своя глас.

От дълбините на водата
изтръгва трепетни растения
и хищници безброй изгаря
върху пламтящите клавиши.

Тълпи от мрак нахлуват
и търсят слънчевия корен,
а сред вълните се развихрят
безжалостни водовъртежи.

Щастливи същества проливат
сред грохота на гласовете
своето ехо от ридание,
внезапно като удар.

Звънят забвения, които
преди отсъстващи лежаха,
очите им изплуват
над музикалната стихия.

Започва всичко да живее.
И после всичко пак изчезва…
Пианото едничко
поддържа тук живота.

Живот във звуци толкоз крехки,
смърт, от живота победена…
И капе тишина отново
с потръпващ теменужен глас.