Зулфия

превод: Йордан Милев

ЗВЕЗДА

Как ми е душно! В сънения двор
излизам. И една звезда изгрява.
Познавам я. Аз помня този взор:
това е твоят образ незабравен.

Звезда далечна, ярка, за какво
тъй втренчено ме гледаш мълчалива?
И сякаш шепне твойто зарево:
„Любима, с теб съм, с любовта ти жива!”

ШЕВИЦА

„Залюбих те за миг, щом в твоите очи
открих, че свети слънцето, любима.
Потокът шумоли и бурята ечи,
а аз повтарям краткото ти име.”

Ти казваше така. И залезът червен
разсипваше над нас лалета бледни.
В сърцето с радостта, в гърдите с дъх стаен,
аз слушах дълго, без да те погледна.

По този край е тъй: залюбила джигит,
извезва му девойката шевица
Коприната пред мен блести като нефрит,
в очакване на моята десница.

И всички цветове красиви на степта,
глазура на бухарските базилки -
като букет през май, дойдоха у дома,
донесли мирис на чимгански билки.

Но още незапочнала за теб шева,
иглата с остра болка ме убоде.
Заплува дим сред пролетната синева,
яви се враг, разлъка ни споходи.

И взе оръжието ти във оня час,
край твоя кон аз тръгнах без утеха.
- Любима, чакай ме! Ще дойда аз! -
чух твоя глас като среднощно ехо.

А моя недовършен труд от пролетта
остана като спомен скъп в ръката ми.
Скрих болката си аз и в мойта самото
два пъти по-добре запя иглата.

И сякаш, че към моя вез все гледаш ти -
коприната се ниже като букви.
Писмото ми е туй, което ти шепти
за слава и любов, и за сполука

Приятелките ми пристигат у дома
и ми помагат с радост и надежда.
Мечтаем дълго ний. А вън една звезда
внимателно шевицата поглежда.

Ще победиш врага. Ще се завърнеш ти.
И цветното везмо пред теб ще сложа.
И като слънцето пред нас ще заблести,
без повече за теб да се тревожи.

Вземи подаръка със моето сърце;
той носи всеки цвят на листопада -
изкуството на женските ръце -
за теб е радост, а за мен - отрада.