ЕПИГРАМИ

Марк Валерий Марциал

превод: Красимир Машев

***
Молиш ме да ти прочета мои епиграми.
Не става!…
Целер, ти искаш да ги знаеш, за да вършиш измами:
научиш ли ги - навсякъде и на всеки ще ги казваш
като свои и тогава твоя ще е моята слава.

——————————

***
Ти не чете нищо, а искаш да си поет.
Това ще ти кажа най-напред:
бъди какъвто искаш ти -
само стиховете си не чети!

——————————

***
Със злато ти си угаждаш на стомаха,
безсрамнико Бас, а пиеш от стъклена чаша.
И кое ти е по-скъпо всички разбраха.

——————————

***
Щом за игрите на празника весел познаваш Флора,
от шегички, от волности на тълпата чуваш смях и звън,
защо в театъра се появи, Катоне, мрачен след толкова хора?
Или влезе само заради това - за да излезеш навън?

——————————

***
Да умееш да се насладиш на изживяния живот
е почивка и радост за ума ти,
че си продължил началото на своя род
и достойно така живееш два пъти.

——————————

***
Утре ли ще живееш? Дори днес да го правиш е късно. Химера.
Мъдър е само онзи, който е живял вчера.

——————————

***
Който живее навсякъде и навред
е без близки, приятели. И няма съсед.

——————————

***
Не мога да живея с теб, а без теб
съм по-непотребен от дреб.
Да пътуваме заедно те каня,
а си щял да платиш с епиграми,
че поет ти си.
Явно ти искаш, Марк, да плаваш дълго
само със своите ръкописи.

——————————

***
Ти шепнеш на ухо на всички и на всеки, Цина,
което може да се каже високо и по-силно от вятъра;
смееш се на ухо, плачеш, мърмориш, пееш мърцина,
съдиш, мълчиш на ухо и виеш като вълк…
И това се срасна с теб като голям недъг,
че на ухо вече ти хвалиш и императора.

——————————

***
Щом за игрите на празника весел познаваш Флора,
от шегички, от волности на тълпата чуваш смях и звън,
защо в театъра се появи, Катоне, мрачен след толкова хора?
Или влезе само заради това - за да излезеш навън?

——————————

***
Кой казва, че вчерашно вино ни донася Ацера.
Глупости говори: до утре ще смуче Ацер от вчера.

——————————

***
Мина нощта, Порцил, през която ти казах,
че наистина десет чаши си изпил,
за да обядваш със мен. Ти помисли тогава, че работата е опечена
и че пиян съм ти дърдорил добре си запаметил.
Но нека съм ясен. Това е пример, наистина много опасен!
С много неща и с теб не съм съгласен.
Пий, но забрави какво съм ти казал, скъпи Порцил!
Пий за умрелите и всички живи!
Пий! Ненавиждам приятели по чаша, които са паметливи.

——————————

***
Не, не те обичам, Сибирий, защо - сам не зная.
Само това ще кажа: не те обичам и все ми е тая.

——————————

***
Хелия, когато е сама, за смъртта на баща си не плаче.
Но пред хората сълзите й се леят по поръчка може би.
Не страда този, който похвали, Хелио, търси. Така, че
истинската скръб е у този, който безмълвно скърби*.

————–

*Ille dolet, qui sine test dolet. - Бел. пр.