ТАНЦ
Танцуват майките, танцуват
с децата си поне веднъж,
а после винаги тъгуват
за себе си, за своя мъж.
Танцува майката!…
Ах, тъжна птица
във вихрен валс сега лети!
Една жена, една вдовица
се вглежда в моите черти.
Танцува в траурни чорапи
и в черна рокля с деколте.
До болка устните си хапе -
мъжът е нейното дете.
Танцувам с майка ми!
И аз се мъча
да спазвам точния й такт.
Неловко, тежко, трудно тъпча -
пристъпям пак от крак на крак.
А тя лети. Тя сякаш плува
с отметната глава назад
и може би сега сънува,
и може би да й се струва,
че аз съм оня момък млад,
със който в предвоенните години
играла е последния си валс.
О, музика от нощи сини
сега звучи за мен, за вас!
А майка ми е побеляла.
С отметната глава назад
тя казва тихо, отмаляла:
„Задръж ме!… Вие ми се свят!”
1989
