Евгений Винокуров

превод: Татяна Любенова

***
Поетът бивал е и нищ, и цар.
Морски бродяга на море загинал.
Ушат чиновник, скърцащ със перо,
до полунощ в кантора, гърбещ се унило.
Като Вийон за кражба бил обесен.
Придворен, на парад с парадна шапка,
на дамите целувал умилен ръцете,
на барикадите умирал с песен.
И на пазара бил - слепец с брада и гусла.
По звънките пътеки на Кавказ се носел,
ала, какъвто да е, никога и в нищо,
и ни веднъж не изменил на себе си.

——————————

ПИКАСО РАЗГЛОБИ СВЕТА

Пикасо разглоби света на части.
Плътта той свлече от нещата. .
Както чинии чупят!
Света - на изтезание! По-бързо!
Вържете го на колелото!
Трески навсякъде. Навсякъде отломки!

И се умори. Излезе да се поразходи.
- Ех, друго какво! - със злоба весела
изпълнен.

Гледа: кафене. И влиза. Гледа: сълза.
Сълза се стича…
Разглоби я! Пробвай!

——————————

***
На стиховете свои служа.
Като войник съм аз пред тях.
Мирно стоя. И как треперя
под погледа им. От детски дни до днес
на своенравието им принадлежа.
Къде е състраданието? Милостта? Едва ли
и час съм бил щастлив! Спокойствието мое?
Те ме събуждаха и посред нощ,
в пижама! Така събуждат само с пистолет.
Аз съм им верен. В любовта. В бита.
Те гонеха ме по земята. Ще ме прогонят в ада.
А пред смъртта ще изхриптя:
- Простете,
пред вас, ако съм бил виновен с нещо аз!

***
Поэт бывал и нищим и царем.
Морским бродягой погибал на море.
Ушастым клерком он скрипел пером,
Уныло горбясь за полночь в конторе.
Повешен был за кражу, как Вийон.
Придворный, в треуголке, при параде,
Он фрейлин в ручку чмокал, умилен,
И с песней умирал на барикаде.
Слепец брел рынком. Гусли. Борода.
По звонким тропам мчался по Кавказу,
Но кем бы не бывал он, никогда
Ни в чем не изменил себе ни разу.

——————————

МИР РАЗЛОЖИЛ НА ЧАСТИ ПИКАСО

Мир разложил на части Пикасо.
Он плоть содрал с вещей.
Так бьют посуду!
На дыбу мир! Скорей! На колесо!
Повсюду щепки. Черепки повсюду!

Устал. Пошел пройтись на полчаса.
- Эх, что б еще! - веселой полон
злобой.

Глядит: кафе. Зашел. Глядит: слеза.
Слеза стекает…
Разложи! Попробуй!

——————————

***
Стихам своим служу.
Я, как солдат, пред ними.
Навытяжку стою. Как я дрожу
под взглядом их. С ребячьих лет доныне
им своенравным, я принадлежу.
Где жалость? Милосердье? Час едва ли
я счастлив был! Спокойствие мое?
Они меня средь ночи поднимали
В белье! Так поднимают лишь в ружье.
Я верен им во всем. В любви. И в быте.
Гоняли по земле. Загонят в ад.
А при смерти им прохриплю:
- Простите,
коль был я перед вами виноват!