ЖАЖДА
превод: Иван Николов
ЖАЖДА
В сънища на юноши изгряла,
тя самото бъдеще зове,
че такъв копнеж по идеала
не познават други векове.
И дори когато се обажда
с древните си гласове кръвта,
пак на бой ни води тая жажда,
ако трябва, син срещу баща.
Мъка ли дълбока ги обземе,
с гладни пеленачета в ръце
майките за утрешното време
слушаха с изтръпнало сърце.
Дневниците и писмата стари
помнят как сред път недовървян
скръбно се стремяха комисари
комунизма да досегнат с длан.
Мигар трябва упокой да кажа?
Битието им не беше бит.
Гледат те по юношески, даже
и съсечени на някой рид.
***
Забрава имената им покрива…
Ала в прегръдка, с жар необясним,
истории разказвахме такива,
каквито трудно днес ще съчиним!
И сам-сами, под месечина славна
наивно разсъждавахме в нощта,
че опит придобили сме отдавна
и знаем всички тайни в любовта.
А любеха ни беззаветно тия
момичета,
но вместо благослов,
надменно отминавахме ги ние,
очаквайки безсмъртната любов!
Текат години.
И с тъга в сърцето
разбирам, като закъсняла вест,
че в тях било е онова, което
така и не намерихме до днес.
