ГЕРАН

Добрица Ерич

превод: Красимир Машев

ГЕРАН

Геран от спомени остана.
С бистра ледена вода зове.
На хорото преди да се хване
девойка в него се оглежда.
Близостта му дава плодове.
В Сърбия от нейното начало
геранът за къщата е огледало.
Спасение. Вяра. И надежда.
Когато минават под венчило
с тържествен звън камбанен,
син, дъщеря, като геранило
покланят се на своя стопанин.
И приятел от детството мило
като скъп гост там е поканен.
В Сърбия за труд и бран
няма къща без геран.
В Сърбия от нейното начало
геранът за къщата е огледало.


БЯЛА КАМБАНКА ПЕЕ В ТРЕВАТА


КОЛЕЛА

Както се въртят
с всичка сила,

така пшеницата
в полето е класила!

——————————

ЗАЕК

На теб, заеко,
добър апетит.

С планина от зеле
дано да си сит.

И поне
по време на пира,

ловци и кучета
да те оставят на мира.

——————————

БЯЛО

Малко слънчице
на главата с венче.

В тревата грее
тя да го копнее.

От него небето
по-красиво синее.

——————————

БОСИЛЕК

Листата му са
с дъх на роса.

Ухае му цветът
на пеперуден път.

С душица отвара
от празнична заран.

Слънчево наследство
от църква и детство.

——————————

КОКИЧЕ

Бяла камбанка
пее в тревата.

Мравки край нея
започват играта.

И радост настава
в цялата дъбрава.

——————————

ГЛУХАРЧЕ

Жълти очи -
големи и весели,

гледат ме, а личи,
че са неумели

и от въздишка
са без кичури бели,

които син бриз тайно
и за прохлада

бързо разнася
по тучната ливада.

——————————

КЪМ ПЧЕЛИТЕ

Спете
в тази нощ росна.

И утре след
зора медоносна

да напълните
всички къщи наред

със акациев
и ливаден дъхав мед!

——————————

КЪМ ПТИЦИТЕ

Пейте,
гости златокрили!

Вечно зелени вейки
радост са стаили.

Пейте
със пролетна младост.

Да се стопи
и ледът от радост!

——————————

СНЕЖИНКИ

Летете,
пеперуди бели.

Докато слънчеви дечица
не са ви видели.

Докато не ви
отнесе южнякът.

Цветни пъпки
и дърветата чакат!