АКТРИСА
превод: Любомир Духлински
Осем часа сутринта. Госпожица Ада Мос лежи на желязното легло и гледа към тавана. Тя живее в Блумсбъри (един от районите на Лондон, където обичат да живеят артисти и изпълнители). В нейната мансарда, с прозорец към двора, мирише на сажди, прах и пържените картофи, които тя донесе в хартиена торба за вечеря вчера.
„Какъв адски студ! - каза си госпожица Мос. - Защо сега, когато се събудя сутрин, винаги ми е студено? Коленете, стъпалата и долната част на гърба - особено долната част на гърба - са точно като лед. Преди винаги ми беше топло. И не мога да кажа, че съм отслабнала, толкова съм пълна, колкото бях. Не, всичко е, защото не мога да си позволя топъл обилен обяд…”
По тавана се изнизваше върволица от горещи обилни ястия, придружени от бутилка силен, здравословен портър.
„Дори сега, ако можех да стана от леглото и да закуся обилно, вкусно…”
След обедите по тавана тръгваше редица от обилни вкусни закуски, водени от огромно бяло парче шунка. Госпожица Мос потръпна и се гмурна под завивките. Изведнъж хазяйката влетя в стаята:
- Има писмо за вас, госпожице Мос!
- Колко мило от ваша страна, госпожо Пайн! - каза госпожица Мос с преувеличено нежен глас. - Толкова съм ви благодарен, че си правите труда да го донесете…
- Няма за какво - каза домакинята. - Просто си го позволих, ами ако това е писмото, което очаквате.
- Напълно възможно е - весело каза госпожица Мос. Тя наклони глава настрани и се усмихна неопределено, докато гледаше писмото. - Изобщо не бих се изненадал.
Домакинята се вгледа в нея.
- А аз се учудих, госпожице Мос, - каза тя, - да знаете това! И моля, разпечатайте го пред мен. Друга на мое място би го отпечатала сама и никой нямаше да я осъди за това. Имайте предвид, госпожице Мос, че това не може да продължава. Вие ме заблуждавате от седмици: ту сте получили писмо, ту не сте, сега предприемачът е отишъл в Брайтън, но определено ще се върне във вторник. Уморих се от това, госпожице Мос, и не искам да го търпя повече! И защо трябва да търпя, кажете ми, госпожице Мос, когато цените на всичко се покачват всеки ден, а моето бедно, скъпо момче е във Франция? Сестра ми Елиза точно вчера ми каза: „Мини, - каза тя, - ти си твърде меко сърце. Можеше да дадеш под наем тази стая вече десет пъти, каза тя. Сега не са такива времена. Ако не се погрижиш за себе си, никой няма да се погрижи за теб, каза тя. Дори и да е завършила двадесет музикални училища и да е пяла на концерти в Уест Енд. Твоята Лизи ти казва, че госпожицата сама си пере дрехите и ги суши в стаята на закачалка за кърпи, значи всичко е ясно. Време е да сложиш край - каза тя”.
Госпожица Мос се престори, че не чува нищо. Тя седна в леглото, отвори писмото и прочете:
„Мадам!
Вашето писмо е получено. В момента не снимаме, но ще запазим вашата снимка, за да можем да използваме услугите ви, ако е необходимо.
С уважение, Beckwash Film Co.”
Това писмо явно й достави необикновено удоволствие, тя го прочете два пъти и едва след това отговори на домакинята:
- Е, госпожо Пайн, ще съжалявате, че казахте толкова много. Това е писмо от предприемач. Той пише, че трябва да пристигна в десет сутринта в събота и да взема вечерна рокля с мен.
Но домакинята се оказа прекалено схватлива и грабна писмото.
- А, добре! - възкликна тя. - Да видим!
- Дайте ми писмото! Сега ми дайте писмото, вие, отвратителна, зла жена! - извика госпожица Мос. Не можеше да стане от леглото: нощницата й беше разкъсана отзад до самия подгъв. - Дайте ми писмото!
Домакинята бавно се отдръпна към вратата, притискайки писмото към плътно закопчаната си рокля.
- Я виж ти! - каза тя. - Имайте предвид, госпожице Мос, ако не платите за стаята до осем вечерта, ще видим коя от нас е неприятна, зла жена. Чаках достатъчно! - Тя кимна загадъчно. - Ще запазя писмото. - Тук гласът й се повиши. - Ще бъде отлично доказателство. - Гласът се снижи до мрачен шепот. - Милейди!
Вратата се затвори с трясък и госпожица Мос остана сама. Тя веднага хвърли одеялото и, седнала на леглото, бясна и трепереща, погледна дебелите си бели крака с огромни възли от зеленикаво-сини вени.
- Хлебарка! Ето какво е тя. Хлебарище! - каза госпожица Мос. - Можех да я изправя в съда за това, че ми измъкна писмото, още как бих могла!
Без да сваля нощницата, тя започна да навлича бельото си.
- Само ако можех да се разплатя с тази жена, щях да й кажа всичко! Тя щеше да ме помни дълго време. Бих й казал всичко откровено.
Тя отиде до скрина за една игла и като се видя в огледалото, се усмихна неопределено и поклати глава.
- Е, бабке, - прошепна тя, - този път седна в локвата, и то каква локва!
Лицето в огледалото й направи грозна гримаса.
- Глупава си ти, глупава! - смъмри се госпожица Мос. - Каква е ползата от това, че плачеш? Само носът ти ще се зачерви. Не, по-добре се облечи и върви да си търсиш щастието - ето това направи!
Тя взе чантата си от таблата, порови я, разтърси я и я обърна наопаки.
- Ще си взема голяма чаша чай в Ей-Би-Си, ще закуся малко и след това ще отида някъде - реши тя. - Имам тук един шилинг и три пенса - да, един шилинг и три пенса.
Десет минути по-късно пълна дама в син костюм от серж с куп изкуствени теменужки от Парма на гърдите, черна шапка с лилави теменужки, бели ръкавици, ботуши с бели кантове и чанта, съдържаща шилинг и три пенса, запя с нисък контраалт:
„О, Боже! Не ни забравяй в дни на беда,
най-тъмно е преди да изгрее слънцето!”
Но лицето в огледалото й отговори с гримаса и госпожица Мос побърза да излезе на улицата. Сиви същества, усукани като раци, плискаха вода по сивите стъпала на стълбите. Момчето млекар, тракайки бидоните, нададе странния си дрезгав вик. То изля малко мляко близо до Бритвейлър Сънс хауз. Мигновено от нищото се появи стара рижа безопашата котка и започна лакомо да лочи разлятото. Гледайки я, госпожица Мос се почувства някак странно, сякаш всичко в нея се беше свило на топка.
Когато наближи Ей-Би-Си Кафе, тя видя, че вратата е широко отворена. На вратата се натъкна на мъж, носещ поднос с кифли. В кафенето нямаше никой, само сервитьорката оправяше косата си пред огледалото, а касиерката отключваше кутията с приходите зад преградата. Госпожица Мос спря в средата на кафенето, но никоя от жените не й обърна внимание.
- Приятелят ми се върна снощи - изпя сервитьорката.
- Еха! Късметлийка! - измърмори касиерката.
- Нали? Донесе ми красива брошка. Вижте, на нея пише „Диеп”.
Касиерката изтича до сервитьорката, за да види по-добре и я прегърна за врата:
- Еха! Късметлийка!
- Да, късмет! - пропя сервитьорката. - Ама колко е загорял! Здрасти, казах му, здравей, стари циганино!
- Еха! - измърмори касиерката и се втурна в клетката си, като за малко да се натъкне на госпожица Мос по пътя. - Късметлийка!
Човекът с подноса влезе отново; той внимателно заобиколи госпожица Мос.
- Може ли чаша чай, госпожице? - попита тя, обръщайки се към сервитьорката. Но тя продължи да оправя косата си.
- Още не е отворено! - запя тя и като се обърна към касиерката, размаха гребена си: - Нали още не е отворено, мила?
- Разбира се, че не - каза касиерката.
Госпожица Мос излезе навън.
- Ще отида в „Черинг Крос”, - реши тя. - Но няма да пия чай. Ще си взема кафе. Подсилва по-добре… А какви бузи имат тези момичета! Вчера приятелят й се върнал у дома; донесъл й брошка и дори с надпис „Диеп”…
Тя започна да пресича улицата.
- Хей, дебелано, внимавай! Недей да спиш като вървиш! - извика й таксиметров шофьор.
Но тя се престори, че не чува.
„Не, няма да отида в „Черинг Крос”, - промени решението си тя. - Ще отида направо в офиса на „Киг и Каджит”. Отварят в девет. Ако отида по-рано, може би господин Каджит ще има нещо за мен, нещо със сутрешната поща… „Много се радвам, че дойдохте толкова рано, госпожице Мос… Току-що разбрах, че определен предприемач има нужда от актриса… Госпожице, ще ви пасне добре. Сега ще ви дам бележка до него. Три паунда на седмица с всичко готово. Ако бях на ваше място, щях да летя натам на криле. Късметлийка сте, че дойдохте толкова рано…”
Но в кабинета на „Киг и Каджит” все още нямаше никого, освен чистачката, която бършеше линолеума в коридора с влажна четка.
- Още няма никой, госпожице - каза чистачката.
- Г-н Каджит още ли не е пристигнал? - попита госпожица Мос, опитвайки се да заобиколи кофата с вода и четката. - Е, ще почакам, ако ми позволите.
- Не можете да чакате тук, госпожице. Още не съм приключила с почистването. В събота г-н Каджит не пристига преди единадесет и половина. А понякога изобщо не идва.
И чистачката започна да я приближава с четка.
- О, да, колко глупаво - каза госпожица Мос. - Съвсем забравих, че днес е събота.
- Моля ви, госпожице, внимавайте къде стъпвате - подвикна чистачката.
Госпожица Мос отново излезе навън.
Едно нещо може да се каже за „Бейт и Бийтъм”: винаги е оживено. Влизате в чакалнята, чувате силни гласове, виждате познати лица. Жените, които бяха дошли по-рано, седяха на столове, а тези, които дойдоха по-късно, седнаха в скута им. Мъжете обикновено стояха небрежно облегнати на стената или вървяха гордо пред възхитените дами.
- Здравейте! - весело изчурулика госпожица Мос. - Ето ни и нас!
Младият господин Клейтън, скубейки невидими струни на бастуна си, си пееше „В очакване на Робърт Лий…”
- Г-н Бийтъм тук ли е вече? - попита госпожица Мос, като извади стар, изтъркан пух от чантата си и поръси носа си с розов прах.
- Много отдавна, мила моя! - отвърна й хор от гласове. - Той е тук от милион години. Чакаме го повече от час.
- Господи! - каза госпожица Мос. - Предполагате ли, че предстои нещо?
- Няколко ангажимента в Южна Африка - каза г-н Клейтън. - Сто и петдесет на седмица; предполага се, че договорът е за две години.
- Ах! - възкликна хорът. - Вие сте гений, г-н Клейтън. Е, не е ли душичка? Е, не е ли умник? Ще си пръснете коремите от смях! Е, не е ли комик?
Тъмно тъжно момиче докосна ръката на госпожица Мос.
- Вчера пропуснах такова печелившо място! - тя каза. - Пътуване из провинцията с театъра за шест седмици, след това работа в Уест Енд. Управителят каза, че със сигурност ще ме вземе, ако съм поне малко по-пълна. Тогава фигурата ми щеше да е точно за тази роля.
Тя погледна внимателно госпожица Мос; мръсната, тъмночервена роза на ръба на шапката й изглеждаше така, сякаш тя също беше увиснала под удара, който бе паднал върху собственика й.
- Какъв провал! - каза госпожица Мос, опитвайки се да изглежда незаинтересована. - Мога ли да разбера какво беше това място?
Но мургавото тъжно момиче веднага разбра накъде бие госпожица Мос и тъжните й очи изразиха презрение.
- Вие не подхождате, миличка - каза тя. - Имаше нужда от млади, мургави, нали знаете, испански тип, като мен, само че малко по-пълни.
Вратата на офиса се отвори и г-н Бийтъм се появи на прага с жилетка, без сако. Той държеше дръжката на вратата с една ръка, готов всяка минута да се втурне назад, а другата вдигна.
- Слушайте, дами… - тук той направи пауза и се ухили с известната си усмивка, - и момчета. Всички избухнаха в толкова силен смях, че той трябваше да вдигне и двете си ръце. - Днес няма какво да очакваме. Елате в понеделник. В понеделник се очакват няколко кандидатури.
Госпожица Мос се втурна отчаяно напред.
- Г-н Бийтъм, моля, кажете ми, не получихте ли за мен…
- Извинете ме, извинете ме - каза г-н Бийтъм, взирайки се в госпожица Мос. - Виждаше я само четири пъти седмично през последните безброй седмици… - С кого имам честта?
- Госпожица Ада Мос.
- Ах, да, да! Е, разбира се, скъпа моя. Още нищо, скъпа моя. Днес имах заявка за двадесет и осем момичета, но само за млади, които знаят как да ритат с крака. И още едно заявление за шестнадесет момичета, но само за акробати… Знаете ли, скъпа, днес имам работа до гуша. Елате в понеделник, няма смисъл, госпожице, да идвате по-рано. - Той я възнагради с усмивка и я потупа по дебелия гръб. - Дръжте се, милейди, - каза господин Бийтъм, - бъдете силна!
В офиса на „Норд Ийст Филм Ко” тълпа от хора, дошли в отговор на обява, блокираха цялото стълбище. Госпожица Мос се нареди зад русокоса мадама на около трийсет, носеща бяла дантелена шапка, украсена с череши.
- Ама и народ! - тя каза. - Очаква ли се днес нещо?
- Мила, не знаеш ли? - каза едно миньонче, отваряйки широко огромните си светли очи. - В девет и половина е получена заявка за привлекателни момичета. Стоим тук Бог знае колко часа. Играли ли сте роли за тази компания преди?
Госпожица Мос наклони глава настрани:
- Не, като че ли не ми се е налагало.
- Тук плащат страхотно - продължи дребното момиче. - Моята приятелка има приятелка, който получава тридесет паунда на ден… Често ли ви се налага да се снимате във филми?
- Виждате ли, аз не съм актриса по професия - призна госпожица Мос. - Аз съм певица, гласът ми е контраалт. Но напоследък нещата вървяха толкова зле, че трябваше да направя и това.
- Да, такъв е животът, скъпа - каза дребосъчето.
- Получих отлично образование в музикално училище - каза госпожица Мос. - Имам сребърен медал за пеене. Често участвах в концерти в Уест Енд. Но сега за разнообразие реших да опитам късмета си за…
- Да, такъв е животът, скъпа - повтори миньончето.
В този момент на площадката се появи красива машинописка:
- Всички ли сте тук по обявата на фирма „Норд-Ийст”?
- Да! - разнесе се хор от гласове.
- Подборът свърши. Просто ме информираха по телефона.
- Как така? Кой ще ни плати разходите? - попита някой.
Машинописката погледна надолу към тълпата и не можа да сдържи смеха си.
- Никой и не мисли да ви плаща. „Норд Ейст” никога не плаща на безработни статисти.
В офиса на „Битър Ориндж Ко” имаше само един малък кръгъл прозорец. Нямаше рецепция, никой освен момичето, което се приближи до прозореца, когато госпожица Мос почука и каза:
- Какво искаш?
- Може ли да видя директора? - попита госпожица Мос с най-любезен тон.
Момичето се облегна на перваза на прозореца и примижа; тя сякаш щеше да заспи. Госпожица Мос й се усмихна. Момичето не само примижа, но сякаш подуши нещо неприятно и трепна. Внезапно то се отдалечи от прозореца и се върна с лист хартия, който веднага пъхна в ръката на госпожица Мос.
- Попълнете анкетата! - каза тя и затръшна прозореца.
„Можете ли да летите със самолет - можете ли да се хвърлите от кула във водата - да карате кола - да яздите кон, докато стоите изправена - да стреляте?” - прочете госпожица Мос. Тя вървеше по улицата и повтаряше тези въпроси. Духаше пронизващ, студен вятър, който я блъскаше по лицето, събаряше я, подиграваше й се: той знаеше, че тя не може да отговори с „да” на нито един въпрос. В „Скуеър Гардънс” тя видя телена кофа за боклук и хвърли въпросника в нея. После седна на една пейка, за да напудри носа си. Но лицето в джобното огледало й направи отвратителна гримаса и това беше прекалено за госпожица Мос, тя избухна в сълзи. Плака дълго време и се почувства много по-добре.
„Е, това е достатъчно - въздъхна тя. - Колко е хубаво да седнеш. Само носът ти ще посинее от студ… Тук е много хубаво! Врабчета… Чик-чирик… Колко наблизо прелитат. Кой ли ги храни? Не, малки нахалници, нямам нищо за вас…” Тя се извърна от тях. Каква е тази голяма сграда отсреща? Кафе „Мадрид”? Господи, в каква локва е попаднало малкото птиче! Горкото! Е, няма страшно, ще излезе… Днес в осем вечерта… Кафене „Мадрид”. Мога просто да вляза там, да седна и да изпия чаша кафе, промърмори си госпожица Мос. Най-подходящото място за хора на изкуството. И може би ще имам късмет… Влезе красив брюнет с кожено палто с приятеля си и седнаха на масата й: „Да, старче, търсих из цял Лондон и все още не съм намерил добър контраалт. Много трудна музика. Тук имам бележките, погледнете.” И госпожица Мос чува собствения си глас: „Извинете, аз съм контраалт и съм изпълнявала тази партия много пъти.” - „Какво съвпадение! Незабавно да отидем в студиото ми: искам да прослушам гласа ви… Десет лири на седмица…”
„Защо съм толкова нервна? Не, не е въпрос на нерви. Защо не мога да вляза в кафене „Мадрид”? Аз съм порядъчна жена, певица, имам глас контраалт. А треперя, защото днес не съм яла нищо… „Ще бъде отлично доказателство, милейди…” Отлично, г-жо Пайн, отлично. Кафе „Мадрид”. Вечер има концерти… „Защо не започнат?” - „Не могат да намерят контраалт…” - „Съжалявам, аз съм контраалт… Изпълнил съм тази партия много пъти.”
В кафенето беше мрачно. Мъже, палми, червени плюшени столове, бели мраморни маси, сервитьори. Госпожица Мос влезе в дъното на залата. Преди тя да успее да седне, як джентълмен с малка шапка, която лежеше на върха на главата му като малка яхта, се приближи до масата й и се отпусна на стола срещу госпожица Мос.
- Добър вечер! - той каза.
Госпожица Мос отговори съвсем небрежно:
- Добър вечер!
- Прекрасно време! - каза дебелият господин.
- Да, много е хубаво! Просто прекрасно време! - каза тя.
С дебел пръст, подобен на наденица, той направи знак на сервитьора: „Донесете ми чаша уиски”.
И обръщайки се към госпожица Мос:
- Какво искате?
- Ще си взема малко бренди, ако нямате нищо против.
Пет минути по-късно едрият джентълмен се наведе към нея и издухвайки облак дим от пура право в лицето й, каза:
- Каква съблазнителна панделка имате тук!
Госпожица Мос се изчерви толкова силно, че дори кръвта по темето й започна да пулсира.
- Винаги нося розово - каза тя.
Дебелият господин я огледа внимателно, барабанейки с пръсти по масата.
- Харесвам силни и пълнички - каза той.
Госпожица Мос, за собствена голяма изненада, се изкиска шумно.
Пет минути по-късно дебелият господин се надигна тежко от стола си.
- Как ще е - аз ли да вървя с теб или вие с мен? - попита той.
- Ще дойда с вас, ако нямате нищо против - каза госпожица Мос.
И тя изплува от кафенето след малката яхта.
