Пол Скарон

превод: Красимир Машев

ЕПИТАФИЯ

Под този камък плочест
лежи игумен тук за почест:
с цяла неделя той подрани
да не живее още седем дни.

***
Не мащеха, тя е същинска змия!
И само ненавист към нея аз тая,
спомня ли си за онези тежки дни
и кучешкия си живот от зли жени.
Дай Боже, дълго да съм на крака,
та още да я ненавиждам все така.

МОЯТА ЕПИТАФИЯ

Не завист, пътниче, а жал
хората изпитваха към мен.
До тук така съм издържал:
умирах по сто пъти на ден.
Подмини го този пущинак
и прокълни двойно и тройно:
за пръв път във нощен мрак
тук Скарон ще спи спокойно.