ПОЕТЪТ ЛЮДМИЛ СИМЕОНОВ – СПАСЕН ОТ КРАСОТАТА

Георги Драмбозов

Людмил Симеонов. „Здрач и шепот”. Стихотворения. Академично издателство „Ценов” 2025 г.

Моите стихове са навъсени и къси! - така беше казал един несъмнен гений, а точно такива са и стиховете на българския поет Людмил Симеонов.

Само добавям: в неговите осем или дванадесетстишия се открива и вратичката към вярата, към нашата наивна лирическа вяра: все пак „животът ще дойде по-хубав от песен”…

Людмил не пише „площадно”, той не пише самоуверено или гръмко, не е поет, роден да буди и мъртвите за борба.

Той просто е един от признатите майстори на съвременния български кратък, но дълбокомислен стих.

Людмил е човеко-поет, който е „живял в радост и беда,/ през върхове преминал и през бездни,/ все пак оставил своята следа,/ която лесно няма да изчезне”…

Избрах си една негова лирическа строфа, която да даде и по-лирически привкус на заглавието: „мен красотата ме спасява”.

Но и защото авторът видимо е влюбен в красотата, която спасява нашего брата от безразличието или от гробокопача на творческия замисъл.

А твърдението, че Людмил Симеонов е един от днешните майстори на дълбоко осмисления и кратък стих, аз имам готовност не само да го проглася, а и да го защитя, тъй като е характерно и за поезията, и за художествената му проза.

Тъга и талант лъхат в тази книга и от картините на художника Иван Бонев, (изобщо двамата се очертаха от десетилетия като прекрасен творчески тандем и симбиоза между словото и баграта)…

Благодарност заслужава и ръководството на община Свищов в лицето на кмета д-р Генчев за пиетета му към местните талантливи самородни творци…

Людмил вече оставя за поколенията десетина свои книги със стихотворения, те могат да оформят облика му на поет, който е съчетал емоцио с рацио, който с малко красиви думи /нешаблонни!/, казва толкова много тъжни неща за нашето противоречиво съвремие…

Кратък съм - като начина на писане на автора - пиши, братко!…

Вярвам в твоя талант.

Вярвам, че „след цял живот упорства,/ след цял живот тегоби и борби,/ под пластове от горест и умора/ ще блесне златно зрънце може би.”

юли 2025 г.