ЧАНТИЧКА
превод: Татяна Любенова
Една млада жена за рождения си ден получила подарък от мъжа си красива чантичка. Отишла с нея на работа и всички я поздравявали с разкошния подарък. „Какъв дизайн!” - възхищавали се приятелките й.
Но някак веднага се забелязвало, че такъв дизайн не е особено подходящ за нейното студентско яке. Май да, би било добре да се постъпи до по-добри времена, а чантичката направо крещяла, че е неприлично да я съчетават с вещи от вчерашния ден.
- Всички ме поздравяват - казала тя на мъжа си, - но все отбелязват как нелепо изглеждам. Такава чантичка на рамо, а такава аз.
Мъжът й, който я обичал много, събрал своите спестявания и отишъл с нея в магазина, а на следващия ден всички дружно я поздравявали за новата покупка: късо наметало-реглан с широк колан.
- Ами да, Таня, ами ти наистина си разцъфтяла! - възклицавали приятелките й. - Но сега ти трябват още и обувки. Именно обувки и - ще изглеждаш напълно както трябва.
И обувки купили със съпруга й. Защото наистина с такова наметало и с такава чантичка е неудобно да се ходи с немодерни обувки.
Съпругът не е бил член на нито един отдел под ръководството на Греф, Чубайс или Набиулин, значи живеели те скромно. Но мъжът не можел да не забележи как се е разхубавила неговата съпруга. А тя слушала все нови и нови съвети от приятелките си: как може без да смени прическата си и без модна шапка да ходи с такава чантичка.
Мъжът й взел кредит и задлъжнял.
Но такава красавица не можела да остане незабелязана и от другите мъже.
Аз се запознах със съпруга й на едно събрание в блока ни. Той беше много депресиран. Все въздишаше и се тюхкаше: „Но защо, защо й подарих тази чантичка?”
——————————
Российский писатель, 29.07.2025 г.
