Грейс Нол Кроуел

превод: Явор Димитров

И ТОВА ЩЕ ОТМИНЕ

И това ще отмине.
О, сърце, изричай го безспир,
във миг на най-дълбока мъка,
във миг, от скръб дълбока помрачен,
защото няма вечна болка -
може би утехата е утрешният ден.

И това ще отмине.
Ще се изтощи -
яростта му като вятъра ще стихне
ведно със залезния зрак.
Забравяйки преживяното, ще се успокоиш
и ще си починеш пак.

О, сърце, повтаряй го безкрай,
ей така, за собствена утеха!
И това ще отмине,
както отмина то преди и отвя
старите забравени болки и мъки,
които ти изживя.

Щом нощем светват звездите
и грейва зората след тъмнината,
и щом тревата се вее, без да погине,
колкото и да си отчаяно или унило, знай -
и това ще отмине.

——————————

THIS, TOO, WILL PASS

This, too, will pass.
O heart, say it over and over,
Out of your deepest sorrow,
out of your deepest grief,
No hurt can last forever–
Perhaps tomorrow will bring relief.

This, too, will pass.
It will spend itself–
Its fury will die as the wind dies down
with the setting sun;
Assuaged and calm, you will rest again,
Forgetting a thing that is done.

Repeat it again and again,
O heart, for your comfort;
This, too, will pass
as surely as passed before
The old forgotten pain, and the other sorrows
That once you bore.

As certain as stars at night,
or dawn after darkness,
Inherent as the lift of the blowing grass,
Whatever your despair or your frustration–
This, too, will pass.