Отзив за поетичния сборник „Жажди” (2025) от Ботьо Буков

Иван Енчев

Лицето на тази поетична книга внушава експресивно излъчване. Основната част на корицата е заета от пясъчен пустинен пейзаж. Доминират напластени склонове. Между техните знойни бедра се кипри потаен лирически оазис. Над всичко това контрастира синият небосклон с крещящ нажежен до червено зов за съпричастие: „Жажди”!

Пък от задната корица поетът Ботьо Буков - лъчезарно усмихнат, подстриган и гладко избръснат като за първа среща с най-чаровната муза, признава чистосърдечно пред читателя: „Не броя издадените си книги, нито годините си.”

Впечатляващ е специфичният почерк на този автор - пише своите творби в октави от по две четиристишни класически строфи. В предходната си книга („Озарения”, 2023) той споделя: „В моите Озарения няма среден род. Има Адам и Ева, които страдат от любов и за любов, и тъкмо заради това са истински късметлии и щастливци. Изстрадването облагородява и извисява духа на човека.”

Същата характеристика е валидна и за поетичния сборник „Жажди” (Издателство „НЧ „Даскал Петър Иванов”. Стара Загора, 2025), който е озарен от съкровени любовни копнежи, обаяния и надежди.

Тъкмо по такъв ред са композирани трите раздела на това ново издание на Б. Буков: „Копнежи”, „Обаяния”, „Надежди”. Поетичните внушения на октавите от първия към следващите раздели преливат с постепенната градация от мъжкото желание към надеждите и отрезвяването с натрупания житейски път.

Младежкият трепетен унес много често се претворява в интимен екстаз, предизвикан от женската красота в жадния поглед на влюбения мъж.

Щастлива гибел ли ме сполетя,
та красотата пак не ме пожали?
Догони ме една жена-мечта.
Пронизаха ме две очи-кинжали.
(„Опус 40″)

От време на време през ключалката на целомъдрието наднича любопитно и клюкарски деликатната еротика. Но тя никога не си позволява да се докосне до парфюмираните чаршафи на порнографията с първичната животинска похот на вулгарна лексика.

Творбите изграждат образа на един романтичен лирически герой на уважителна достолепна възраст, който все още продължава да живее с трепетите на младежките си години.

В летенето предели няма.
Аз твой съм, моя ти бъди
и в звездната безбрежност двама
сами да станем на звезди.
(„Опус 49″)

В сборника „Жажди” словесният лирически отряд на неуморимия творец на любовна поезия Ботьо Буков се състои точно от 166 октави. Те са сигурен щит срещу варварското нашествие на нескопосната литературна еротика и войнстващата порно култура. Свидетелстват за продължение на възродената и облагородена взаимна всеотдайност на влюбените потомци на библейските Адам и Ева.

Впрочем, ето едно любопитно уточнение! Според езотеричните учения 166 е ангелско число, което означава: „Не се безпокойте за материалното.” То е символ на спокойствието и носи послание за любов, дом, семейство, щастие.

Авторът Б. Буков може би съвсем случайно е прибавил този подсъзнателен ефект при композирането на своята книга, но това я прави още по-плодотворна на морални и естетически внушения.

Друга особеност на художественото майсторство на Б. Буков: използваните заглавия на творбите са предимно от една дума. Те се отличават с изключителна яснота и точност, синхронизирана с темата и чувството в произведението, постигната с прецизността на словесен скалпел.

Римуването е благозвучно, по класическото силаботоническо стихосложение. В преобладаващите октави поантата е убедителна за мъжкото светоусещане на главния лирически субект.

Тук-там просветват - като слънчеви зайчета в прозрачна планинска рекичка - закачливи иронични закачки, изразяващи деликатната самоирония на поета. Те са свързани с неговата витална младост, макар че тя вече е „втора употреба”, но с първокачествена всеотдайност на интимните чувства.

Но ти дойде… Ще те целуна
тъй, както зная само аз.
Не позволявай на бастуна
да стане третият от нас.
(„Опус 46″)

Образът на харесваната жена има твърде много превъплъщения, които са жадувани от лирическия субект. Понякога - само като възторг на мъжкия поглед, възхитен от женската физическа красота и духовно обаяние.

Животът ми е даден за възхита.
На божеството Красота съм предан.
Отгатнах за какво са ми очите -
да мога и в незримото да гледам!
(„Възхита”)

Друг път са като неистов порив за плътско общуване по законите на естествения човешки нагон. Трети път - като мисия невъзможна, изразена чрез находчивата ирония с хитроумно намигване на автора.

Не ми се вярва, щом с препънат ритъм
сърцето ми подрипва до несвяст.
Но цяра си за кръвно предпочитам
от устните ти да изпия аз.
(„Цярът”)

В днешното безскрупулно технократско време се изисква доста голям кураж да пишеш по този традиционен начин за неподражаемото любовно чувство между мъжа и жената. Но Б. Буков отдавна е приел творческия риск да бъде обявен от някого за старомоден поет.

За нетърпеливия читател, който припка по страниците, за да стигне по-бързо до края, целият сборник може да изглежда монотонен и еднообразен. Истинският любител на поезия знае, че такава книга не бива да се чете на един дъх като сапунен роман, за да не се изгуби нейното очарование и въздействие.

Бавното последователно четене създава празничност на преживяването, както съзерцанието на свежи цветя в пъстроцветен пролетен букет, подарен от любим човек.

С несъмнените си художествени достойнства сборникът „Жажди” от Ботьо Буков е привлекателен лирически подслон за читателския интерес. И тази нова негова книга е като незаключен гостоприемен дом, където доброжелателният гост е „добре дошъл” по всяко време на денонощието.

Алегоричен послеслов

ЕЛЕН

На поета Ботьо Буков

Един елен, от мъжка жажда нажежен,
потърси ручей, тази жар да угаси.
Откри го в дефиле на седмото небе. -
И беше
на земята най-щастливият елен!

Вървеше тъй -
красеше с порив млад пейзажа.

Но в буковия лес съзря и друг копнеж.
След него - трети, пети… Нямат чет!
Безброй услади пожела. И пи от тях.
Насита ли?! -
Не знае мира най-горещият пламтеж!

Кръжеше тъй -
безгрешен беше, даже важен.

Със хищни нокти дебнеха капани…
Лисици плюеха го с палави езици!
Но знаеше,
че нейде чака го съблазън свежа
в потайни кътчета необладани.

Търчеше тъй -
гасеше жажда подир жажда…

Насита ли? Не го спохожда днес.
Меда
на много изкушения опита.
Света обхожда, ненапил се още. -
За митовете питай буковия лес.