Георги Константинов

ДЪРВО И ПТИЦА

Две трептящи крила
върху тънкия връх на дървото.
Птицата сякаш лети,
а всъщност е кацнала там.
Несигурно място за отдих,
люлеещ се пристан,
но птицата чувства опора
в случайния танц.
Усеща под своите нокти
листата,
стеблото,
неспирния сок на земята,
дълбокия пулс на света…
Вълшебен миг,
когато птицата има корен,
а дървото – крила.

ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

Не зная дали
любовта е вечна,
но винаги има
светло начало.
Любов от пръв поглед.
Любов от първа чаша.
Любов от първо “ало”…
Как се казвате?
Ще се видим ли пак?
Мога ли да взема
номера на джиесема?
Ще чакам! Ало!

Романтично начало.
И финал необясним…
Влюбваш се
в непознат.
Намразваш
любим.

* * *

Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта – заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги…
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено –
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика от Моцарт, със безкрая…
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.

НАВЯРНО

Ако наистина
душата е вечна,
то значи е вечна и любовта…
И аз ще изчезна,
и аз ще отплувам
отвъд себе си,
но моята любов
ще ме надживее.
Вятърът ще извайва
каменни профили,
дъждът ще тъче
нови копринени нишки,
но любовта ми,
по-кратка от мълния,
през всички пролети
ще се повтаря…
Защото навярно
душата е вечна,
но само
влюбената душа.