ДРАМА
ДРАМА
Не си измислих лична драма,
но с драми сблъсках се безброй…
Със брат ми – с хляб по двеста грама –
растяхме. Черен беше той
и клисав. Нямаше ни дреха,
ни захар – бедни времена!
За залък трепеше се всеки
в неотшумялата война.
А мама в онзи склад тютюнев
все беше от зори до здрач,
оставяше ни нецелунати
и ни приспиваше със плач.
Плетеше и тъчеше чуждо,
без сън живееше комай.
Бе татко фронтовак, а нуждата
нас ни притискаше безкрай…
Премина детството ми гладно
и юношество без мечти
пристигна. Всяка дребна радост
с горчивина и труд платих…
С брътвежи празни и нахални
не ми досаждайте през час –
на лицемерите преяли
във драмите не вярвам аз!
НЕКАЗАНАТА ДУМА
Живях години мълчаливо… Трябва –
така си казвах аз – заради хляба…
За него, ежедневния, насъщния,
и покрива проклет във чужди къщи.
Душата си във гърбав труд превивах,
а нощем мислите като коприва
до смърт ме жулеха и бяха
над мене спомените – тъмна стряха.
И там виновно или невиновно
безкрайно ме обричахте съдбовно.
Не ви повярвах и не се разкаях –
по дири пепелянкини ви знаех,
осъдена от вас, непроменена,
мълчах години, за да не изстена.
Душата си разпъната научих
да ближе раните си като куче.
Защото бавно, силно, упорито
кълнеше словото, във мен зарито,
защото като жарещ къс, куршумен,
тежеше в мен неказаната дума.
