Хенрик Сенкевич

превод: Д. Н. Стоилов

- Так, так, отвори, свети Петре!

- Кой хлопа?

- Аз, Любовта.

- Коя любов?

- Християнската любов.

Свети Петър открехна малко и погледна, защото опитът го беше научил да бъде предпазлив.

- Какво искаш?

- Искам да се скрия тука.

- Защо ще се скриеш?

- Разбира се, ще се скрия, защото не зная де да се дяна.

- Твоето назначение е да бъдеш на земята!

- Тъй е наистина, но хората ме изгониха от там.

- За Бога, какво казваш! Нима поради няколко лоши хора се отказваш от светата си длъжност, от високото си и свято призвание?

- Не са само няколко души, всички народи в света ме изпъдиха.

Свети Петър отвори портите и като излезе пред прага, седна на един камък.

- Какво е това? - попита зачуден. - Какво виждам, ти не си дошла сама. Кого водиш още със себе си си?

- Това са моите дъщери: Справедливостта, Милосърдието и Истината.

- И тях ли също тъй изпъдиха?

- Да. Сега за нас няма вече място на земята.

- Мене ми се вижда чудно: казваш, че всички хора съгрешили против тебе, че всички народи водили жестоки войни помежду си, а досега не си бягала ти от тях.

- Наистина, хората съгрешиха и народите водиха жестоки войни помежду си, но при всичко това в дълбочината на сърцето си съхраняваха вяра и убеждение, че аз трябва да бъда основа на живота. Сега тази вяра в хората не съществува. Няма никакъв спомен от нея; ето защо, свети Петре, няма какво да правя на земята.

- Ами отде е дошло това зло? - попита свети Петър.

Любовта простря ръка и посочи долу, дето, в безкрайното пространство, можеше да се види въртящата земна точка и показа на нея едно черно петно.

- Ето от там.

Свети Петър се загледа в онова черно петно, дълго време се чуди и най-после каза:

- Виждам… град!… в него и около него много паметници…

- Името на тия паметници се казва: Омраза.

- Наистина, познавам я… и за това се не чудя вече на твоята постъпка.

- Пусни ме, свети ключарю, да се подслоня тука.

- Ей сега. Кажи ми, още не се ли опита да отидеш другаде?

- Ходих на запад, но цялата страна е разделена на неприятелски лагери и брат брата си мрази, там е същото; с една дума за мене няма място там.

- Можеше да идеш още по-далеч - зад морето.

- Нямам пари.

- Ами защо не отиде на другата страна зад града на омразата?

- Нямам паспорт.

- Никъде ли не може да отидеш?

- Никъде.

- Ами какво би било - прибави той, - ако сам Спасителят на света дойде пак на земята?

- Ох, свети Петре, няма да Го пуснат и ще се подиграят с Него!…

Настана тихо мълчание, апостолът като повдигна глава със смутено лице се загледа в християнската Любов и каза:

- Кажи ми, кое нещо ще замени Неговото учение и тебе?

И тя отговори:

- Казват, че… разкошът и луксът!…

——————————

сп. „Българска сбирка”, бр. 9, 01.11.1906 г.