ЗА КНИГИТЕ НА ВАЛЕРИЙ ШАМБАРОВ

превод: Георги Ангелов

«Хуманитаристите – пише Валерий Шамбаров, – заучават вече готови мнения и изводи, от които се ръководят. А физикът е свикнал да се доверява само на фактите. От «А» трябва да произтича «B» и да се потвърждава в «C». Ако това не е така, задачата е решена невярно. Същото се отнася и за историята. Ако многобройните «авторитетни източници» твърдят, че царската армия през 1914 г. е била технически изостанала в сравнение със западната, хуманитаристът спокойно преписва този извод и цитира. А физикът проверява фактите, цифрите, и когато се оказва, че снабдяването на артилерията, картечниците, аеропланите, автомобилите е по-високо, отколкото в армиите на Франция и Англия, а тактиката е много по-съвършена, отколкото германската, отхвърля извода за изостаналостта. И си задава друг въпрос: кога, на кого и защо е било нужно да се оклевети Русия? Това е и цялата същност на метода. Да се вярва на фактите, а не на оценките. Защото готовите оценки, преписвани от една работа в друга, могат да бъдат грешни, конюнктурни, клеветнически, и в своята съвкупност те да съществуват като устойчиви «исторически щампи». За мен представляват интерес периодите от историята ни, за които са създадени лъжливи щампи. Например, Първата световна война. Или XVII век, допетровска Русия, която е прието да се представя като безнадеждно изостанала, а фактите говорят, че XVII век е бил период на максимална енергия, блестящ разцвет и най-големи успехи за страната ни».

Едно от главните достойнства на историческата дилогия на Валерий Шамбаров е, че историята на Русия е показана като неотменна част от световната и европейска история. Върху сакраменталното пушкиново «в Европа изсякъл прозорец» прекалено много се е натъртвало – мнозинството от филистерите така и си представят «допетровска Русия»: безног и безрък сляпоглухоням гигант, суетящ се някъде зад затънтените и мрачни стобори, далеч от отъпканите пътища… В действителност, външната и вътрешната политика на Русия в XVI-XVII в. са били тясно свързани с европейските процеси на Реформацията и Контрареформацията, със западните династични съюзи и началото на колониалната епоха. Разказвайки за европейския контекст на събитията в руската история, Шамбаров също изследва и разобличава редица остарели щампи – например, за «прогресивния характер на буржоазнодемократичните революции» в Нидерландия и Англия…

Впрочем, да се опитваме да разказваме неговите книги е също толкова неблагодарно занимание, както и да се бърбори по време на филма «а ето какво ще стане сега». Можем само искрено да препоръчаме дилогията «Бий нечестивите!» и «Истината за варварска Русия» на тези, които просто обичат да четат интересни книги.

И отделно – на родителите, чиито нещастни деца бърчат чела над «соросовските» учебници…

Издателство Политкнига