ВАЛЕРИЙ ШАМБАРОВ: ДОКАТО СМЕ НИЕ, РУСИЯ НЯМА ДА ЗАГИНЕ

превод: Георги Ангелов

В издателство “Алгоритъм” излезе новата книга на Валерий Шамбаров “Антисъветщина, или Караконджули в Кремъл”. Публикуваме разговор с автора на книгата.

- Валерий Евгениевич, до мен достигна, че новата Ви работа е продължение на книгата “Нашествието на чуждите. Заговорът срещу империята”, която видя бял свят през миналата година и предизвика голям интерес у читателите. Така ли е?

- Не съвсем. “Антисъветщина, или Караконджули в Кремъл” е напълно самостоятелно произведение. По-точно е да се говори за “логическо продължение”, доколкото и в двете книги се разглеждат сходни явления, макар и отнасящи се за различни периоди от историята ни. “Нашествието на чуждите…” разказва за операциите на западните правителства, транснационалните корпорации и спецслужбите, резултат от които стана крушението на царска Русия, привеждат се доказателства, че в ръководството на болшевиките са действали агенти на влияние на чужди държави. Книгата завършва с 1924 г. – смъртта на Ленин, победата на Сталин над Троцки. Новата ми книга обхваща периода от 1917 до 1991 година, от отричането на царя до падането на Съветския Съюз.

- Тоест, в предишната книга Вие изследвате международния заговор срещу Руската империя, а сега, както личи от заглавието – заговорът срещу СССР?

- Това е един и същ заговор. Срещу Русия, все едно каква е тя – царска или съветска. Идеологията в този случай играе само “спомагателна” роля. Срещу монархията е била използвана “съветщината”, срещу СССР – антисъветщината. Но подривните операции срещу комунистическата система са осъществявани от същите чужди сили, които в началото на ХХ век финансираха и тайно поддържаха болшевиките.

- Какви са тези сили и каква е крайната цел на техните операции?

- Не само разрушението на Русия. Целите им са много по-глобални. Основата, върху която е изградена книгата ми, е “планът Хаус”. Това название е условно – например, известният американист А. И. Уткин пише за “стратегията Хаус”. Макар че, според мен, това не променя същността. През 1912 г. най-големите финансови магнати на САЩ Бърнард Барух, Морган, Шиф, Варбург и др. довеждат на власт Удроу Уилсън. Сивият кардинал, насочващ и регулиращ неговата политика, е полковник Хаус. Запазили са се дневници, писма на Хаус и от тях може да се открои един цялостен план, окончателно завършен през 1916 г. Целта му била ни повече, ни по-малко Америка да получи световно господство. Но се предполагало, че това трябва да се извърши не с военни средства, а с икономически, финансови и пропагандни. В Първата световна война европейските държави понесли огромни загуби, разорявали се, а в същото време САЩ невиждано забогатели чрез доставки на двете страни, стремително развивайки икономиката си. Но по-нататък те трябвало да пожънат и политическите плодове на световната схватка. За целта, както поучавал Хаус президента, Америка трябвало да се включи във войната, но само след свалянето на руския цар.

- Но нали влизането на САЩ във войната, доколкото знаем, е било уговорено със страните от Антантата от по-рано?

- Да, уговаряли са се в началото на 1916 г. и било набелязано за пролетта на 1917 г. Задкулисните сили в САЩ и Англия вече знаели, че по това време царят ще е свален, тъй като сами организирали и поддържали революцията. Но даже и масонското Временно правителство не устройвало американските магнати. Русия трябвало да рухне окончателно и да излезе от войната. В такъв случай тя можела да е изтласкана от държавите-победителки и да бъде възприемана като една от победените. Германия и нейните съюзници след рухването на Русия получавали възможност да се нахвърлят с всички сили срещу Франция, Англия и Италия. И техните надежди за спасение се свързвали вече не с руснаците, а само с американците, така САЩ можели да им диктуват всякакви условия. Според Хаус, това водело до установяването на “нов световен ред”. Създало се световно правителство – Лига на Нациите, където трябвало да бъде лидер САЩ. И се внедрявал приоритетът на “демократичните ценности”. Те били провъзгласени за някаква независима величина. Обявявало се, че именно недостатъчността на демокрация в европейските страни е довела до страшната война, и само демокрацията може да ги спаси от подобни бедствия в бъдеще. А Америка, по такъв начин, се превръщала в световен учител по демокрация и световен арбитър – определяйки кои държави са демократични, и кои “недостатъчно”. Разбирайте – опасни, с всички произтичащи от това последици.

- Остава впечатлението, че става дума за днешния ден. Но по онова време подобен план не се реализира. Защо?

- Защото не само американското, но и европейското финансово-политическо “задкулисие” било още много силно. Британските и френските сенчести кръгове, които дълго време разрушавали конкурентката Русия, громели конкурентката Германия, не били съгласни сега да виснат на шиите им американците. Но и в САЩ съвсем не всички банкери и промишленици били привърженици на “новия световен ред”. Считали, че и старият е добър. Защо да се стремят към световно господство, да се пъхат в голямата политика, ако може спокойно да умножават състоянието си, по хищнически да изпомпват печалбата от собствения си народ и банановите републики? Европейското “задкулисие” и привържениците на “стария ред” нанесли на Уилсън удар в гръб. Той вече считал себе си за всемогъщ в Европа, а срещу него се надигнала буря в Америка. Обвинили го за влизането в ненужна за САЩ война, в загуби. И го отстранили. Така завършил първият опи да се реализира “планът Хаус”.

- А имало ли е и други опити?

- Да, имало е. Поредната възможност за привържениците на “новия световен ред” създала Великата Депресия. По-точно, тя била организирана от същите сили. Известно е, че тузовете на същата банкерска групировка, която по-рано стояла зад Уилсън – Барух, Дилън, Морган, Варбург и др., не пострадали при Великата Депресия, те навреме се отървали от ценните книжа. А на самия “черен вторник” – 23 октомври 1929 г. – Барух довел на Ню Йоркската борса приятеля си Уинстън Чърчил. Вероятно, за да демонстрира собственото си всемогъщество – началото на катастрофа със световно значение. Тази катастрофа помогнала да бъде докаран на власт Рузвелт. Той бил деец от старата “команда на Уилсън”, върху предизборната му кампания упражнили надзор същите Барух и Хаус… И обкръжението на президента било съставено от хора от “командата на Уилсън” или техни деца. Кризата разорила привържениците на “стария ред” в САЩ, под предлог антикризисни мерки Рузвелт провел редица реформи, ударили американците не по-малко от самата криза. А групировката на близките до президента олигарси изкупила обезценилите се акции на различните компании. В резултат, 14 от 14 100 американски банки започнали да контролират 25 % от капиталите. Малцина разбирали какво е станало. Разбирал го, например, конгресменът Луис Мак Фадън, и заявил: “В Съединените Щати се установява световна банкова система”. Той се опитвал да отвори очите на американците, обвинявал Рузвелт и стоящите зад него банкери в ограбването на Америка, но бързо го изпратили на онзи свят. А в Германия Великата Депресия помогнала да дойде на власт Хитлер.

- Но е добре известно, че Хитлер е издигнат от германските промишленици?

- Това е натрапената на света “легенда за прикритие”. Такива легенди се използвали и по-рано. Например, митът за “германското злато” на болшевиките. В работите на Антъни Сътън, Михаил Назаров, в книгата ми “Нашествие на чуждите” се посочват многобройни доказателства, че “приятелската” държава, осигурила рухването на Русия, по-късно стоварила вината на немците – в действителност златото съвсем не било германско, а американско и британско. Във финансирането на руската революция били задействани родствените връзки между банкерите. Макс Варбург бил най-големият финансов магнат в Германия, а двамата му братя – в САЩ. Още един брат от Варбургите действал в Швеция, където се изпирали парите. А в Русия били техните роднини и компаньони – семействата Гинзбург, Животовски, Бродски и др. В Германия през 20-те – 30-те години се откриват аналогични връзки.

- Нима искате да кажете, че и Хитлер е агент на “световното задкулисие”?

- Разбира се, че не. Но и Ленин не е бил негов агент. Просто той със своите идеи и планове се оказал най-подходящата фигура за решаването на задачите на “задкулисието” и заложили на него. Същото било и с Хитлер. Още през ноември 1922 г. го посетил помощникът на военното аташе на САЩ капитан Труман Смит, макар че по онова време за Хитлер и партията му даже в Германия знаели малцина. А зад океана, така излиза, вече бил забелязан. Бившият канцлер на Германия Брюнинг: “Един от главните фактори за възхода на Хитлер… беше това, че от 1923 г., той получаваше големи суми зад граница“. От 1924 г. американците спомогнали за промишленото възраждане на Германия, предоставяйки големи заеми по плана Дауес. Участвали Морган, Барух, Кан, Мелхиор, Рокфелер, Дилън, Варбург. Заедно с това се осъществявало и проникването в немската икономика, създавали се съвместни предприятия. “Финансов гений” на нацистите станал Ялмар Шахт. Един от разработилите плана Дауес, син на гражданин на САЩ, в американските банки въртели работите си трима негови чичовци и братя. В операцията по довеждането на Хитлер на власт най-важна роля изиграл Курт фон Шрьодер – също представител на международно банкерско семейство. Освен германска, имало и британска, и американска клонка на Шрьодерови. Главен икономически съветник на Хитлер станал Кеплер, собственик на заводите “Один-верке” – 50 % от акциите им принадлежали на американската фирма “Истмън-кодак”. Да вземем другите германски предприемачи, съставили при Хитлер, по думите на Шрьодер, “второ правителство на Германия”. Хелферих, представител на “Ессо” – германо-американска фирма. Бингел, който бил начело на концерна “Сименс-Шукерт” – свързан с американците. Собствениците на концерна “ИГ Фарбениндустри” били в картелни връзки с рокфелеровата компания “Стандарт ойл”. Американската фирма “Интернешънъл телефон енд телеграф корпорейшън” била съсобственичка на заводите “Фоке-Вулф”. “Дженерал Мотърс” влизал в единен картелен организъм с фирмата “Опел”. Морган финансирал строителството и разширяването на немските авиационни заводи.

- Излиза, че американското “задкулисие” целенасочено е подготвяло нова световна война? Такива операции изглеждат наистина дяволски.

- А нима не са били същите дяволски операции по разрушаването на Русия? Те съзнателно са предвиждали милионите жертви. И не само руснаци, но и французи, италианци, англичани, американци, немци. Но всичко това, според организаторите на операцията, покривало разноските заради глобалните политически, геополитически, комерсиални изгоди. Просто те са оперирали, а и сега оперират с напълно други критерии, в сравнение с мен и Вас.

- Каква е била целта при поддръжката и издигането на Хитлер? Сломяването на Съветския Съюз?

- Не само. Става дума за реализацията на същия “план Хаус”. Хитлер идеално подхождал на целта да се смачкат конкурентите на САЩ – европейските финансисти и промишленици. Но и прекомерно засилване на Германия също не устройвало американското “задкулисие”. А за да не се допусне това, съществувал надежден метод, изпробван още през 1914 г. – да се сблъскат немците с руснаците. Но по-късно, след като нацистите смажат Западна Европа. Впрочем, войната носела и обичайната банална печалба. Обърнете внимание на датите. През 1933 г. Хитлер дошъл на власт, през лятото на 1934 г. я заздравил, разгромявайки опозицията на щурмоваците. Умира престарелият президент Хинденбург и на 1 август 1934 г. фюрерът подписва закон за съвместяване на функциите на президента и канцлера. Става едноличен господар на Германия. И в същия ден, 1 август 1934 г., в Швейцария се приема безпрецедентен закон за тайната на банковите влогове. Съгласно който тази тайна не може да бъде разкрита даже по решение на съда, даже от следователите и правителствените чиновници. Отсега никой и никога не би могъл да научи какви средства ще потекат през швейцарските банки в съседна Германия. А после златните потоци, награбени в Европа и Русия, ще потекат през швейцарските банки от Германия… Между другото, Хитлер имал план “Зилберфукс” за завоюването на Швейцария. Да го изпълни било много лесно. А в резултат би настъпила грандиозна финансова криза в Англия и САЩ. Но съветниците като Шахт, Шрьодер, Кеплер и др. твърдо въздействали на фюрера, заставяйки го да се откаже от тази мисъл.

- Значи, Съветският Съюз бил въвлечен в чужди мръсни игри?

- Нашата страна и народът ни най-напред водеха войната за своя живот и съществуване. Но и нечистите игри при това имаха място. И още какви! Чърчил, независимо от израза му “дружба”, през зимата на 1941/1942 г. в меморандум до началник щаба направо нарежда, че от гледна точка на Англия би било идеално взаимното отслабване на Германия и СССР. А интригите на Рузвелт точно съответствали на “плана Хаус”. В замяна на доставките по ленд-лиза – на Съветския Съюз се наложило да влезе в Обединените Нации. По въпросите за бъдещите европейски граници Рузвелт винаги съдействал на Сталин. Но в замяна на това го принуждавал на ответни отстъпки, които Сталин възприемал като второстепенни – по въпроса за устава на ООН, за приемането на “Декларацията за освободена Европа”, където се издигал приоритетът на демокрацията. По такъв начин страната ни била въвличана в планирания “нов световен ред”. И тези планове изглеждали близо до осъществяването си. Държавите от Западна Европа били разорени и отслабени. Германия се превърнала в купчина развалини. Съветският Съюз понесъл такива човешки и материални загуби, от които било проблематично да се възстанови. А Америка пак разбогатяла от доставките. И се създала ООН, където привържениците на САЩ били мнозинство и можели да диктуват своята воля в световната политика.

- Но нали в резултат “планът Хаус” отново не могъл да се реализира?

- Сметките този път нарушил Съветският Съюз. Предполагало се, че силите му ще бъдат напълно изчерпани и ще му се наложи волю-неволю да приеме условията, натрапени от американците. Но се случило невероятното – СССР стигнал до победата не омаломощен, а силен. Не от богатствата в банковите сейфове, не с повишаването на “жизнения стандарт”. Не, Русия водеше полугладно съществуване, хората “затягаха коланите “, отказвайки си всичко. Но страната беше силна духом, сплотена, тя се намираше в патриотичен подем и беше готова да преодолее всички прегради. С цената на лишения, с народен ентусиазъм, ние успяхме в невиждано кратки срокове да излезем от следвоенната разруха. И не само да излезем, но и да извършим колосален напредък в развитието на стопанството! За 5 години довоенните показатели в производството бяха повишени със 73%. Русия имаше непобедима армия, придоби собствено ядрено оръжие и се превърна в световна свръхдържава. И светът стана не еднополярен, а двуполярен. Което беше причина за последвалата “студена война”. Между другото, терминът “студена война” въвежда в употреба все същият Бърнард Барух.

- Подзаглавието на книгата Ви е “Караконджули в Кремъл”. Какви “караконджули” имате предвид?

- В “Нашествие на чуждите…” вече показах, че в революцията и гражданската война важна роля са играли чуждите агенти на влияние в съветското ръководство. Със старанията на Свердлов, Троцки и подобните им революционната катастрофа преднамерено се усилвала, приемайки формата на геноцид, внедрявали се “експерименти”, водещи до разрушаването на руската промишленост, селското стопанство, до глад. Но и след победата на Сталин над Троцки в ръководната върхушка на СССР действат други “караконджули”. Съществуват много доказателства за Зиновиев, Каменев, Бухарин. Важна роля играе родственикът на Свердлов Ягода. Например, в кампанията по колективизацията, разкулачването и пр. всячески се засилвали разпорежданията съвсем не по линия на партията, а по линия на ОГПУ-НКВД, което водело до страшни последствия. Точно така били усилвани партийните директиви за извънредните мерки по хлебоприготвянето през 1932 – 1933 г. Сами по себе си тези директиви не били катастрофални. Но внасянето на “поправки”, и как ги изпълнявали, с какви методи, предизвикало глада в Украйна, Дон, Кубан.

- Излиза, че да се очисти ръководството на партията и държавата от “караконджулите” можело само с репресиите от 30-те?

- Не, такъв извод едва ли е правилен. От една страна, били репресирани много невинни хора. От друга, някои “караконджули” благополучно преживели всичко. Накрая, руската пословица гласи, че “свято място празно не остава”. За съжаление, местата на емисарите на международните сенчести сили също не останали вакантни. Но ако за Троцки и Бухарин разполагаме с достатъчно доказателства за връзките им със “световното задкулисие” – разкрити са някои архивни документи, случвало се изтичане на информация, то за “караконджулите” от следващите поколения подобни доказателства няма. За тях можем да се досещаме, да правим предположения въз основа на косвени данни. Конкретно, предизвикват подозрения Каганович, Микоян, Суслов.

- А как оценявате личността и дейността на Хрушчов?

- Не, самият Никита Сергеевич не е бил “караконджул”. Но, съдейки по всичко, са го “ръководили”. Той и при Сталин е бил майстор на грешките. За такива груби гафове, които сътворявал, други са плащали с чинове, положение, а понякога и с живота си. А той оставал абсолютно “непотопяем”, напротив, издигал се все повече. Значи някой от обкръжението на вожда го е прикривал, помагал му е да се издига. След Сталин начело на държавата за “световното задкулисие” бил необходим такъв деятел – не умен човек, опърничав, негоден реформатор. А по-нататък трябвало само да го насочват. Фактически той изостави сталинския патриотизъм и се върна към курса на Троцки за “световна революция” с безпрецедентно финансиране на “приятелските” режими. Извърши огромни грешки в промишлеността, вторичен разгром на селото, възобнови гонението срещу Църквата, разруши армията и флота, стратегическото разузнаване.

- Падането на Хрушчов било ли е организирано от патриотичните сили в партията?

- За съжаление, не само от тях. Опора на Хрушчов беше номенклатурата, на която той след сталинското управление осигури безопасността, увереността в запазването на постигнатите привилегии. Но той изтормози същата номенклатура с потоци глупави указания, не й даде спокойно да живее и да се наслаждава на благата на своето положение. А и Никита Сергеевич престана да удовлетворява “световното задкулисие”. Той и на международната арена проявяваше своята опърничавост, на няколко пъти едва не провокира ядрена война. Отново доведе страната до границата на глада, в различни градове започнаха вълнения. А социален взрив би могъл да доведе на власт именно патриотичните сили. Затова от общ интерес, както на съветската номенклатура, така и на чуждите сенчести кръгове, се оказа “тихият” преврат.

- Който ознаменува епохата на “застоя”?

- Да. Такъв сценарий също устройваше чуждото “задкулисие”. Нека СССР да се руши и отслабва сам, постепенно, без резки сътресения. Стареещите съветски ръководители управляваха по инерция. Предишният ентусиазъм на народа угасна, химерите за “земния рай”, за които живяха няколко поколения, не се сбъднаха. Състоянието на икономиката постепенно се влоши. А Западът “помагаше” на тези процеси, позореше страната ни, сменяйки “разреждането на напрежението” с нови надпревари във въоръжаването, все по-скъпи. Договаряше се за ограничаване на стратегическите ракети – и веднага САЩ настаняваше край границите ни ракети със среден радиус на действие. Договаряше се за ограничаване на системите ПРО – и веднага Америка разгръщаше програма за “звездни войни”. За да се изтощи СССР. В това отношение ни остава само да се удивляваме какъв огромен държавен запас е бил създаден при Сталин! Даже хрушчовските “експерименти” за сриване на съветското могъщество се оказаха недостатъчни, бяха необходими още цели 20 години подривни действия.

- Беше ли необходима “перестройката”?

- Тя бе подготвяна от по-рано, дълго време. Идеологическите въздействия върху СССР се водеха по същите схеми, които по-рано се използваха срещу Руската империя. По същия начин, както и преди, когато на обработка са били подлагани космополитизираните деца на аристократите и велможите, в съветската епоха благоприятна почва за чуждо влияние станаха децата на номенклатурата – и порасна поколението на “младите реформатори”. Така, както беше заразявана с либерализъм и западничество старата руска интелигенция, така бе заразена с ветровете на “демокрацията” и “свободата” съветската интелигенция. Така, както са били внедрявани износни “прогресивни учения” сред гимназистите и студентите в царска Русия, така бе отравяна с най-разнообразни чужди теории и псевдокултурни влияния съветската младеж. И както през 1917 г., отново беше включена “стъпаловидна” схема за събаряне. Тогава Русия била рушена от Лвов, след това за целта бил издигнат по-радикалния Керенски, след него – болшевиките. По аналогичен начин, колкото успя, разруши Горбачов, после го замениха с Елцин… И едва през1991 г., след умело разиграното разпадане на СССР, можеше изцяло да се реализира “планът Хаус”. Името на сивия кардинал на Уилсън е отдавна забравено, но идеите му за световно господство на Америка под флага на защита на “демократичните ценности” се въплътиха в живота.

- И Русия също се оказва обречена да влезе в системата на “новия световен ред” след гибелта на историческите си традиции?

- Тук няма да се съглася. Още Бисмарк е поучавал, че е невъзможно да се победи Русия, защото Русия – това не е правителството, даже не е територията, а народът. Хората, в своята съвкупност. Авторитетни политици, телевизионери, журналисти, лидери на “обществеността” се опитват да ни внушат, че “старата” Русия вече е умряла. Че тя е станала такава, каквато ни я показват от телевизионния екран – криминална, космополитизирана, продажна и подкупна, развратна, приемаща послушно и с удоволствие чуждите стандарти. Лъжа. Защото тези, които ни внушават това – въобще не са Русия. Те са само пришки и гнойни обриви, появили се по тялото й от болестта, с която са я заразили самите те. А Русия не може да бъде нито “нова”, нито “стара”, тя е една: царска, червена, бяла, съветска. Нея може да я носиш в душата – или да не я носиш. Една единствена. Например, свещениците, които сега с неимоверни трудности възраждат и поддържат Православието – това е Русия. И бабичките, жертващи от жалките си пенсии за храма Божи – това е Русия. И младият човек, гордо наричащ се руснак, той е Русия. И офицерът, продължаващ да служи независимо от бедността, готов и днес, както и вчера да изпълни дълга си, жертвайки се за Русия. И жената, пет пари не даваща за рекламите за “безопасен секс”, раждаща и възпитаваща руски деца, е Русия. Всеки честен човек, съхранил в себе си руските идеали, е Русия.

- Тоест, ние с Вас… сме Русия?

- Да, и ние с Вас. Не обобщено и абстрактно, а персонално, всеки от нас! И ние сме много повече, отколкото се силят да покажат пържещите се Бог знае в чий сок средства за масова информация, много повече, отколкото понякога считаме ние самите. Нас няма да ни превъзпитат! И това, между впрочем, е също интересно да се осъзнае. Само се опитайте да си го представите – колкото и да се стараят враговете на Русия, каквито и програми и операции да разработват, колкото и милиарди от своите въшливи “баксове” да хвърлят за това, нас все едно няма да ни преиначат! Няма да ни направят такива, каквито им се иска и каквито им трябваме! А значи, докато ни има, и Русия няма да загине. И се получава, че ние с Вас… сме непобедими! А нима това не е щастието, да чувстваш себе си непобедим?

Разговорът води Дмитрий Якунин


Русская линия, 07.05.2008