Йордан Цонев

„Бащин завет” - драма в 4 действия от Кирил Пенков

Колкото и на любителски начала да е поставен театърът в село, колкото и случайни да са представените драми и там, не може да се отрече значението му.

Обаче изборът на пиеси, които трябва да се представят на село, е доста труден. Рядко се попада на достъпни за мнозинството такива.

В това отношение драмите на Кирил Пенков допринасят доста. Те са близки на широката публика - и по съдържание, и по език.

„Бащин завет” има просто съдържание. То се изчерпва в мотото на драмата - „Бащина поука, синовна сполука”. Бащата на Цено, млад момък, умира и му оставя своя завет - да си избере бедна другарка по сърце, да не се стреми към чуждия имот, към голямо богатство. Цено се оженва. Щастлив е. Почита волята на баща си.

Скоро обаче ненадейно става богат. Спечелва голяма сума от лотария. Богатството му тегне. Предишната сговорчивост и добро отнасяне вкъщи изчезва.

Цено не може да промени живота си, не може да подражава на първенците - чорбаджии. Той вижда престореност в отношенията на околните към него. И решава той да изпълни докрай волята на баща си.

Подарява голяма сума на читалището, училището и кооперацията, а останалите оставя на малкия си син. Не е вече чорбаджия, но е отново щастлив.

И в „Бащин завет” Пенков е попаднал на грешки. Вмъкнал е ненужни случки и лица, разтегнал е някъде диалога с повторения.

Но същественото е постигнато добре. Героите на драмата са идеалисти, работят за читалището, кооперацията. Стремят се към доброчестината.

Вярваме, че „Бащин завет” ще бъде приета така добре, както са били приемани и по-раншните драми на Пенков.

——————————

в. „Светлоструй”, г. 7, бр. 4, декември 1934 г.