Борис Смоленски

превод: Красимир Георгиев

ЦЯЛА ВЕЧЕР АЗ ДНЕС ГОВОРЯ

Цяла вечер аз днес говоря,
в дим тютюнев задъхан, страдам
с мисли тъжни за някакви хора,
умрели много млади,
които сутрин или нощем бързо,
неочаквано и неумело
са умирали, без ред неравен да довършат -
недолюбили,
недоизказали се,
неживели…

——————————

СКИТА ВЯТЪР НА РАЗСЪМВАНЕ ПО ПЪТЯ

Скита вятър на разсъмване по пътя,
буди вятърът листа, треви, земи,
духа вятърът, като от рог е тътен,
брули се гора, река се задими.

Сякаш син ездач е, привечер се мята,
над реката вихри с гърлест рог гърмят -
скита вятър - първи вятър на зората,
скита вятърът на утрото без път.

1938 г.

——————————

ЕКСПРЕСЪТ ВИЕ, МРАЧЕН И ОТЧАЯН

Експресът ми вие, отчаян и мрачен,
искри до звездите разлял,
по теб се задъхвам, загледан към здрача,
в прозореца чело допрял.

Сърцето ще мине през митници много,
макар и на риба сред мрежа с копнеж.
И книга ще шепне, ветрец ще помогне,
и време ще мине, и ще разбереш.

1939 г.

Я СЕГОДНЯ ВЕСЬ ВЕЧЕР БУДУ

Я сегодня весь вечер буду,
Задыхаясь в табачном дыме,
Мучиться мыслями о каких-то людях,
Умерших очень молодыми,
Которые на заре или ночью
Неожиданно и неумело
Умирали, не дописав неровных строчек,
Не долюбив,
Не досказав,
Не доделав…

——————————

БРОДИТ ВЕТЕР НА РАССВЕТЕ ПО ДОРОГАМ

Бродит ветер на рассвете по дорогам,
Будит ветер листья, травы, облака,
Дунул ветер, разнеслись раскаты рога,
Вздрогнул лес, и задымилася река.

Синим всадником промчится ранний вечер,
Пророкочет над рекой горластый рог, -
Бродит ветер - первый ветер на рассвете,
Бродит ветер на рассвете без дорог.

1938 г.

——————————

ЭКСПРЕСС ЗАВЫВАЕТ, УГРЮМ И ОТЧАЯН

Экспресс завывает, угрюм и отчаян,
Чтоб искры до звезд дотряхнуть,
А я по тебе задыхаюсь ночами
И лбом прижимаюсь к окну.

И сердце пройдет через сотню таможен,
Хоть бьется как рыба, попав в перемет.
И книга расскажет, и ветер поможет,
И время покажет, и спутник поймет.

1939 г.