БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН, МАХМУД…
Махмуд бен Абд-ел Неби, кадия на Сиди Малук, бил вече съпруг на три жени и нямал намерение вече да се жени, когато срещнал една скитаща девойка и се влюбил от пръв поглед безумно в нея.
Тя се наричала Джухера.
Джухер значи „бисер”. Тя дошла от равнините на Тунис и носела облеклото на своето село: проста, червена риза, отворена отстрана до бедрото. Надали имало на земята, нито в сънищата, нещо по-хубаво от Джухера.
И за това Махмуд не бил безумен, но по-скоро нещастен в деня, когато срещнал тая девойка на пътя си, защото тя се разхождала с открито лице и всеки можел да види устата й. И не е ли това достатъчно за нещастието на един човек?
Естествено, Махмуд я отвел най-напред, за да я има и после се оженил за нея, за да бъде обикнат, ако Бог пожелае. Ала Бог не пожелал това.
Джухера не дала нищо друго на Махмуд, освен младото си равнодушно тяло. В замяна на това, тя накарала Махмуд да се разведе с двете си жени. И станала пълна господарка на мъжа си и на дома му. И когато нямало какво да побеждава, тя насочила желанието си по-надалеч и пожелала и други мъже.
Кои са били нейните любовници? И кой е можал да ги преброи? Тя се качвала вечер на терасите с открито лице, с разгърната дреха и когато някой мъж я съглеждал, тя му се усмихвала вместо да побегне. Джухера завличала всеки срещнат близо до ниската врата в дъното на градината си, под увисналите клони на бадема.
И никога не са могли да я заловят, защото тя задоволявала бързо желанията на плътта си и нейиите срещи дори и най-нежните, не траяли дълго.
Но една вечер Джухера се влюбила, това дошло внезапно за голяма нейна изненада.
Някой си Абдала, беден момък, който спял лете на земята, а през зимата в джамията, я понесъл от сладострастието до любовта.
Джухера побягнала на кон с него.
Махмуд търсил дни и нощи тяхната следа, без да може да я открие. Защото младата жена била облечена в мъжко облекло. Колкото и отчаян да бил, Махмуд бил решил да й прости, само за да не я загуби.
Ала той не знаел, че ще види онова, което видял.
Когато най-сетне я настигнал, той влезнал в стаята на страноприемницата, гдето се намирала Джухера. Двамата влюбени били толкова опиянени един от друг, че те не го чули, като влезнал.
Махмуд викнал два пъти: „Джухера!… Джухера!… ” После, без да знае какво прави, той пронизал с един удар момъка над жената, жената и дъската отдолу.
Мъжът издъхнал веднага.
Джухера надала слаб вик, но дълъг като вик на екстаз. Тя отворила съвсем агонизиращите си очи, обърнала глава и пошушнала:
- О, Махмуд, Бог те изпраща…. Молила съм винаги Бога да умра щастлива. Той въоръжи ръката ти…. О, колко хубава бе последната ми нощ…. ти, Махмуд, ще умреш в мъки, старост и болест…. А аз си отивам щастлива… Бъди благословен, Махмуд… бъди благословен…
И тя повтаряла до последния си дъх:
- Бъди благословен, Махмуд…
——————————
в. „Арденска дума”, г. 8, бр. 386, 23.08.1938 г.
