Стефан Марков

1.
Над тебе извиват ветровете,
при тебе отсяда нощта;
във твоите пазви безприветни
гърмят милиони гърла.

Желания късно родени
удавени в тебе звънят;
погребани в тъмните бездни
раковините мрачно скърбят.

Ветровете от юг и от север
кръстосват над твоята шир.

2.
Разкъсали мрачни окови,
вълните стихийно реват
и техният яростен грохот
отеква в скалистия бряг.

Пребродили тъмни простори,
понесени в буен галоп -
вашият път е нагоре -
нагоре извиващ се път.

Брегът безсърдечно ви среща,
пречупва той вашият бяг,
в кипяща стихия превръща
водите ви - ваща снага.

Но отново събирате сили,
със ярост се хвърляте пак;
огъват се с грохот скалите,
огъва се белият бряг.

——————————

в. „Светлоструй”, г. 10, бр. 3, ноември 1937 г.