Владимир Русалиев

Тълпите - пъстър рой - признават и отричат.
Кумир си днес за тях, а утре хвърлен в прах;
не знаеш кой те мрази, кой те с плам обича
и кой съчувствено и кой със злобен смях
гадай над твойта мисъл от печал обзета -
о, кой ще разбере душата на поета?

Ти рониш сълзи над неволите човешки,
ти ставаш брат на безприютните в света;
в гърдите ти живеят страсти и болежки
и блянове умират в скръб и нищета,
и твоят чулн е сам сред яростни морета -
о, кой ще разбере сърцето на поета?

Едно богатство имаш - лирата в ръцете -
и пееш винаги за правда и любов.
Макар да си в пустини, сам при ветровете,
макар да си без дом, без одър и покров,
лети все мисълта ти с блясъци подета -
о, кой ще разбере съдбата на поета?

Ти слизаш в преизподни с вечен мрак и плесен,
грехът на пир те кани, властно те зове,
но там избликва в тебе светла, свята песен,
ти ставаш тих, смирен и чист като дете,
и всичко ти звуча кат в сън през нощ проклета -
о, кой ще разбере живота на поета?

А после ти летиш нагоре, в небесата,
помамен от безброй несбъднати мечти…
И там, надзвездний мир, далече от земята,
за нея пак проливаш искрени сълзи,
и пак се спущаш ти при земната несрета -
о, кой ще разбере копнежа на поета?

За тебе няма мир, покой, ни в сън - забрава,
и в този безсърдечен, лих и кървав свят -
защо ти са венци, хвалебствия и слава,
когато си живял в неправди, гнет и глад,
сред вълчи вой и стръв на глутници от псета,
о, кой ще разбере сълзите на поета?

——————————

„Вестник на жената”, 1940 г.