Петър Йорданов

Младият белетрист може да се поздрави с успех. Неговата „Родопска легенда” издава сигурен дар. Той рисува природата като поет-художник.

Нека не се увлича все пак прекалено от образи, за да избегне и едва уловимата претрупаност в стила си.

Синан, Мирра, Муршез, Фехми - са дадени повече като символи, отколкото като живи хора. При легендата - това е допустимо. Достатъчно е, че авторът навсякъде е воден от верен художнически усет.

При останалите разкази проличава известна маниерност. Иначе - същият хубав и чист език, лек и естествен диалог. Нека авторът избягва изтъркани теми като „Разочарование” и „Последната роля”.

Разказът „Лука Беловеждов” е по-интересен и правдив. В него трепти жива човешка скръб и психологически вярно е даден момента след убийството, когато бащата се завира под леглото.

Не е зле този разказ да се преработи отново. Той може да упражни силни внушения върху читателя.

——————————

в. „Обзор”, бр. 8, 4.05.1935 г.