Светослав Димитров
Светослав Антонов Димитров, български писател, е роден на 4 декември 1908 г. в град Битоля в семейството на Антон Димитров, деец на ВМОРО, и на Велика Хаджиздравева от Прилеп. През 1914 г. семейството му се премества в София, където Димитров завършва начално и средно образование. Чиновник в Агрономическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В годините на социализма работи като редактор в издателство „Земиздат”. Печата за пръв път през 1935 г. Автор на книгите „Синан и Мирра. Родопска легенда” (1935), „Игра на живот. Геройска хроника или История на славната махла Капан и на нейните още по-славни обитатели” (роман-хроника, 1936), „Легенда за Костенград” (1938), „Харамиите от Белоден” (роман, 1957), „Човешка майка” (пиеса, 1964), „Камък с мъх” (разкази, 1968). Умира през 1974 г.
Публикации:
Проза:
ПЕЩЕРАТА НА ДЖИНОВЕТЕ/ брой 184 януари 2026
БУНТОВНИКЪТ ЯШАР/ брой 187 април 2026
БЕЛИЯТ СРЪНДАК/ брой 188 май 2026
Критика за Светослав Димитров:
