Марий Ягодов

Една велика жажда те изгаряше
и ти за нея заплати с кръвта си -
великата ти жажда да разтваряш
на обичта си огнените граници -
ти, другарю наш, Сергей Румянцев!

Кому бе нужен твоят свят от звукове,
в чиято сила ти тъй твърдо вярваше;
със твоето сърце на млад обрученик
окъпал светлите си часове във пламъци -
кому плати ти кръвния си данък?

Аз знам: родината ти беше скъпа,
и малките села с невинността си,
с плача на тучните нивя и сърпове,
закърмили в гърдите ти омразата
по тез, които векове ни газят!

Аз знам, че нямаше място в сърцето ти
за повече любов от тая, която бликна
във оня ден, във който диви псета
забиха оловните си зъби във тебе,
не тях - а родния простор обсебил.

Защо тогава те убиха? Зарад туй ли,
че не намери място и за тях във себе си,
че в селския ти взор, от зной обрулен,
гореше винаги - и в бури, и метежи
жаравата на бунтове безбрежни?

Забравиха, че с твоя дух сме вкърмени,
че родните села със теб живяха
в годините, в които бе посърнал
животът - включен във веригите
на мъст, на дива злоба и размирие.

Забравиха, е по-велик ще станеш
в сърцата ни - сърца на млади селяни,
които жаждата за свободата тласка
към жертви, към борба, към кръв и бури
по пътя на селяшките лазури!

… Една велика жажда те изгаряше -
за нея ти се изплати с кръвта си:
сега в огромно слънце се разгаряш,
защото няма вече за духа ти граници,
за твоя боен дух, другарю наш, Сергей Румянцев!

——————————

в. „Възпоменателен лист - 22 години от смъртта на…”, 1947 г.