Мария Грубешлиева

Аз не знам да съм имала някога
роден кът или родна страна
и закърмена с мляко отровено
как живея до днеска - не знам.

Със сълзи и със зной ме е брулил
непосилният труд, като дъжд,
със химерите скъсала грубо,
съм зовала смъртта неведнъж.

Мойта родна земя ми е мащеха,
не е пяла със обич над мен.
Затова и така й отплащам -
не позвах я до днешния ден.

В географската карта простряна
я видях като конски самар,
върху който е яздил припряно
не един неин горд господар.

Аз не знам докъде се простира.
Виждах в картата знаци и кръстове,
кога в свойто далечно детинство
сочех нейните граници с пръст.

В криволични пътеки изминаха
после дните ми. В сън пролежах.
Но днес пушек дими над годините,
пушек син, що вещае пожар.

——————————

в. „Кормило”, 1935 г.