Димитър Чаков

И ето, утре пак ще е Великден,
ще ни облъхне с вяра и възторг,
нали, на този ден преди години
за чудо на света възкръсна Бог.

Във полунощ черковните камбани
ще възвестят отново за Христа,
за Неговите скърби неразбрани,
за Неговия път, постлан с цветя!

Но ний ще се погледнем все тъй чужди
и все тъй плахи с плахия въпрос:
нима Христос остана вечна нужда,
нима не ще се върне пак Христос?!

——————————

в. „Обществена трибуна”, г. 11, бр. 471, 26 април 1935 г.