ПИСМАТА
Йордан Атанасов. „Писма до Драганово” (2025)
С тези приятелски слова искам да поздравя поета и писателя Йордан Атанасов, който поднася на читателите поредната си книга - сборник със стихотворения и биографии, посветен на паметта на земляците му.
Творческата ни съдба реши да ме сближи с автора и чрез одобрените ни и финансирани от Министерството на културата творчески конкурсни проекти за издаването на книги.
По отношение на качествата на книгата „Писма до Драганово” резултатът показва, че отпуснатата скромна сума е напълно оправдана.
Какво е Драганово? Едно от стотиците села в България, но единствено по рода си. Виждали ли сте в някое наше селище паметник на градинаря или паметник на Интернационала? Такива паметници могат да бъдат издигнати и тачени само от хора с дух.
Като например Асен Разцветников, Владимир Русалиев, Камен Зидаров, както и от техните следовници Стефан Станев, Петър Иванчев, Румен Стоянов, Тошо Дончев, Иван Бочев и десетки още градители на националната ни култура.
Наскоро посетих това необикновено село и емоцията ми подсказа да го нарека „Столица на духовността”.
В това село-столица се е родил и живял до младежка възраст и авторът на „Писма до Драганово”, който в книгата си отдава чест на предходните творци, както и на своите знатни съседи и приятели.
„Тръгвам да видя Асен Разцветников
и съседа му Владимир Русалиев - поети
и приятели в детството и до края си…
Улицата стръмна, аз - от вълнение замаян,
сякаш съм воден от дух висок за ръка.
Моля за опция точна…влизам в Небитието…
Виждам ги, запомням строфите, заръките.
Ще мога ли да повторя някоя от стъпките им?”
Така поетът Йордан Атанасов слага началото на литературното си скиталчеството из дългия път през времето, което го разпръсква както семето на Хам по света - из Тракия, Германия, Америка. Минава край форума на Иван Гацов, гурбетчийството на родителите си, тежката съдба на братята си…
Книгата съдържа и приложение с кратки справки за творци на словото и изкуствата с корени от село Драганово - десетки видни личности с приноси в регионалната и националната култура.
Заслужават специално внимание чисто лирическите акценти в книгата. Тук се открояват стихотворения със заглавия „Къща от слама”, „Нощно къпане”, „Снимка”, „Корен” и др.
„Не смея да мръдна очи.
Видя ме… След миг ще изчезне
и моят балкон ще стърчи
самотен над градската бездна”.
„Гугутка”
С не по-малко лиризъм се открояват и „Зима”, „Река”, „Сън”. И „Писмо”!
„Това да ми остане до дните сетни.
Какви награди, думи силни и конфети…
Над мой стих една жена е плакала!
Не бих го вярвал, не съм го чакал!
Но факт е: писа ми жената чужда,
че все едно за нея точно бил написан,
че в този миг от него имала нужда.
Издигнал съм духа ?,
без да съм го искал”…
Не съм литературен критик, а просто автор и приятел, който смята, че е прочел нужните книги и автори и че си е създал добри ориентири в поезията.
Към тях днес ще отнеса още едно заглавие на книга „Писма до Драганово” от Йордан Атанасов. Да ни е честито нейното появяване!
