Стефка Тотева

ТЯ ИСКАЛА ДА СЕ САМОУБИЕ, ЗА ДА ГО НАКАЖЕ

Банална семейна разправия - „защо сега се прибираш, с кого беше, пак ли ме лъжеш, как не те е срам, така да се отнасяш с мен, това ли заслужих…”В тази посока упреците могат да продължат да натягат пружината на  напрежението до кулминацията, която може да е различна, но винаги - грозна и неприятна. В дадения случай той можел  да прибегне до брутална сила, но…просто не е такъв човек. Кротък и незлоблив, той отчаяно се опитвал да успокои нарастващата истерия на съпругата си. Почти си отдъхва, когато тя напуска „бойното поле” и отива в спалнята. Очаква да чуе познатите ридания и нареждане като на умряло. Вместо това оттатък е тихо. Усетил нещо недобро, той отваря рязко вратата. Заварва я в момента, когато е изпразнила шишенцето с хапчетата за сън в шепата си. Втурва се към нея ужасен. Тя успява да ги погълне и го гледа студено и отчуждено. Като палач, изпълнил присъдата си….

Лекарят от „Бърза помощ” идва съвсем скоро. Докато я отвеждат тя с отпаднал глас му казва: „Исках само да те накажа….Да разбереш колко много те обичам….” Той е потресен и отвратен.

Нататък нещата се развиват добре - спасяват я, тя се възстановява. Но нещо между тях е изчезнало завинаги - тя го гледа виновно, той изтръпва при най-малката промяна в настроението й.  Животът им оттук нататък е едно мъчение. Гилотината на случилото се е прекъснала живата връзка помежду им - и двамата не могат да забравят онзи фатален миг. Мигът на наказанието, който унищожава и малкото, което е съществувало между тях.

Той не закъснява повече. Вечерят двамата, той дълго мълчи над чашата с бира. После си ляга. Без да дочака филма по телевизията. Тя е спокойна и доволна - той е изпълнителен, послушен. Неговото механично присъствие я задоволява напълно. А той отдавна има усещането, че живее сам.

ИЗНАСИЛВАНЕТО - НАЧИН НА УПОТРЕБА

Известно е, че една голяма част от изнасилванията са извършени под влияние на алкохола.  Много често изпитите заедно чаши „концентрират” мисълта в посоката на нежната половина.

Двамата обвиняеми след работа погълнали достатъчно алкохол и тръгнали да се разхождат из градския парк. „Самотни” и „онеправдани” те залитали по алеите. Дочули гласове - те идвали от пейката на влюбените. Известно е, че  такава има във всеки парк, това е възможно най-закътаната и удобна за усамотение и изповеди пейка. Промъквайки се към нея, двамата имали вече готов план. Изненаданите влюбени не успели  да окажат кой знае каква съпротива - момчето било издърпано встрани   и заплашено: „Наблизо е цяла банда, а си гъкнал, а сме те очистили!” Без много да се церемони/с удари по главата и тялото/, другият замъкнал момичето в храстите и задърпал дрехите й. В късния час виковете й отеквали безпомощно и водели към желаната от двамата насилници развръзка. В един момент момчето успяло да се изтръгне от „хватката” и да побегне. За щастие бързо намерил помощ и приятелката му била спасена от грозното преживяване. При задържането на двамата среднощни донжуани се наложило полицаите да употребят и сила, и стрелба, тъй като и двамата  имали висящи присъди и не горели от желание да се срещат с органите на реда.

Съвсем противоположна е другата ситуация - млад мъж среща две момичета. Те тръгват с него въпреки късния час, защото „той им се представил , че е от полицията”. Къде на шега, къде на сериозно, стигнали до квартирата му, те „много изплашени” попитали къде ги води… В същия дух той им отговорил, че доста късно се сетили да питат за това. И тримата били употребили достатъчно количество алкохол, за да може ситуацията да им изглежда забавна. Съвсем доброволно момичетата прекарали нощта при него и при съквартиранта му, разбира се, не като братче и сестриче. Това не била единствената съвместна нощ на четиримата, но както понякога става - едната двойка се скарали. Тя, ядосана , отишла в полицията и внесла оплакване за… изнасилване. Някой я посъветвал, че по този начин може да получи добра сума чрез съда. Номерът обаче не минал и делото било прекратено поради липса на данни за извършено престъпление.

МЕЖДУСЪСЕДСКА ВОЙНА ЗАВЪРШИЛА СЪС СМЪРТ

Едва ли е възможно да се избират съседите. Щастие е, ако се случат възпитани и внимателни хора. Направо беда е, когато зад стената, над или под твоя етаж се настани безапелационната простотия и агресивно завладее “интонационната среда” с  характерната за вкуса й музика, със среднощните скандали и размяна на „любезности”, придружени с трясъци на мебели и строшени съдове.

Това е едната страна на нещастието, другата - когато дребните злодейства, заинатената неотстъпчивост и  нетърпимата придирчивост стените и етажите и „заживеят” в бойното поле на една непрекъсната война. За каквото и да било.

Преди години като журналист тръгнах да изяснявам сигнал за подобна пълна нетърпимост и влошени отношения между съседи, които можеха да стигнат и до най-страшното - до убийство. Полицията „беше вдигнала ръце”  от тях, нямаха възможност всяка нощ да пращат дежурните патрули  да уреждат и изглаждат отношенията на двете семейства, които възприемаха отсрещния непременно и единствено като враг и зложелател. Добрата дума беше стъпкана в калта, с красивата си осанка къщата, приютила в себе си толкова злоба и желание за мъст, стоеше самотно и зловещо отделно от другите къщи.

Една такава война е влязла в заключителното постановление на следственото дело с мнение да бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление, въпреки наличието на труп, „прелетял като топка от горния етаж по стълбището и  се строполил  чак на двора”. Това е бил живущият на първия етаж,  който отишъл да предупреди „любезно” съседа си, че децата му вдигат шум и пречат на почивката на неговото семейство. Спречкването продължава и с удари и блъскане на съседа отгоре. Той съответно не бил от търпеливите и отстъпчивите и какво е станало в кратките минути на схватката/като на шега, като на кино/не е ясно. Тройната съдебно медицинска експертиза не показва наличие на насилие върху трупа на мъртвия. По-скоро по трагично фатална случайност при нашествието му на втория етаж  - той се  подхлъзнал и… „смъртта настъпила вследствие на мозъчен кръвоизлив”.

В настъпилата тишина след битката дано все пак някой си е дал верния отговор на въпроса кой е виновен за тази битова трагедия. Всеки един от живеещите там е трагично обагрен с вина, защото всеки един е можел да  помогне и предотврати, а не да изостря и увеличава напрежението и да подклажда страстите.  Дори кактусите, когато се доближат в пространството, оттеглят бодлите си встрани, за да не засегнат другия…

ЛЮБОВНА  ИСТОРИЯ   ЗАВЪРШВА  СЪС  СКОК В  ОТВЪДНОТО

„Казваше, че иска да имаме дъщеря и да я облича с хиляди рокли….”Само че вместо да се радва на малкото момиченце със шоколадова кожа, една нощ той прекрачва парапета на терасата и полита…Всичко става за секунди.

Иначе историята е простичка и ясна - любов. Тя - разведена, бившият й съпруг в затвора, за самотната й душа неговата топлина и нежност са като балсам за рана. Той - нигериец, учи в България, нейната спонтанност и доверие го омагьосват. Срещат се често. Докато идва новината, че тя е бременна. Той е луд от радост. Иска да сключат брак. И то преди да се роди „шоколадовото момиче”. Само че ред бюрократични спънки и формалности ги забавят - детето се ражда преди официалното оформяне на отношенията им и трябва да бъде записано на името на предишния й съпруг. Защото тя още не е получила развод.

По небето на любовта им се появяват облаци - и малки, и големи. Един от тях особено тежи на нигериеца - след като разбират за връзката, родителите му спират да пишат. Не одобряват. А той е с патриархални разбирания, иска пълен комплект в живота - и родители, и жена, и дете, всичко да е в хармония. Излизат наяве и някои негови предишни “прегрешения” - вземал е наркотици.  За да замести влиянието им, за да отвлече вниманието си от проблемите, които полека лека го заобикалят и клечат около него като хиени в джунгла, той започва да пие. Отначало малко - по повод, после повече - без повод. Не успяват и да се съберат заедно с любимата в една квартира,  но когато се ражда детето, той идва редовно всяка сутрин, носи  храна, грижи се за тях . Болезнено ревнив е.

„Имаше особено пиянство, не залиташе, много носеше на алкохол….” - споделя жената. Идва обаче време, когато започва с пиенето още от сутринта. Когато идва да ги види с детето, вече е „готов”, отдалече се носи миризмата на убийствено съчетание - бира и ракия. В битката за неговото здраве се намесва и майка й, говорят, молят го, без резултат. Той обещава да е „за последно”.

И така до фаталната нощ, когато пак е пиян. Тя се опитва да го успокои, моли го да не продължава така, руши здравето, семейството… Той скача обезумял. Тя се изплашила, че ще я удари, както и преди в подобни случаи. За нейна изненада той хуква към терасата и скача през парапета. Далече от нея, далече от живота, далече от всичко.

УБИЛ Я,  ИЗМИЛ СЕ, ОТИШЪЛ НА РАБОТА, ПОСЛЕ ПЛАКАЛ НАД ТРУПА Й

Кошмарна история, разиграла се преди години на петия етаж на един обикновен жилищен блок в един обикновен февруарски ден. „Гледката наистина беше страшна” - ще каже по-късно свидетел, който срещнал плачещото деветгодишно момченце. „Мама е легнала на пода в антрето, цялата е в кръв, не знам преструва ли се или наистина спи….”

През това време съпругът е на работното си място, видели го колеги, раздавал купоните - наближавал Осми март, ядосвал се, че не е бил допуснат на някакъв изпит. Съобщават му за случилото се, той се прибира  в къщи, втурва се в апартамента, хвърля се върху потъналата в кръв , започва да я целува и да плаче. „В този момент съжалявах за всичко” - ще каже по-късно на следователя. В жилището неприятно миришело  на изгоряло - тенджерата със сърмите залепнала за котлона, пералнята премятала оплетените дрехи. „Липсват 600 лв., бяхме ги приготвили за видео” - ще каже покрусеният съпруг.

Плъзват какви ли не слухове - за нападение в дома и изнасилване, за токов удар/пострадалата лежала точно до пералнята/, кой знае защо отначало решили , че я хванал токът…

Полицаите от криминалния отдел проверявали и разнищвали версии и хипотези. Първата брънка в разплитането на тази иначе проста и жестока история са парите - шестотинте  лева са намерени в работното шкафче на… “опечаления” съпруг. Оттук тръгват и отговорите на въпросите по случая.

Повече от десет години семеен живот, две деца, момченце - на девет и момиченце на шест годинки. Отначало всичко вървяло добре, минавали за добро семейство. Но по време на брака той се запознал с една жена, която след това често виждали в колата му. Някои от колежките й подхвърляли, че въпросната „приятелка” повече се вози в автомобила отколкото законната съпруга. Един тя сама се убедила в това - профучали покрай нея, докато тя чакала автобуса. Отношенията в къщи се влошили. Често се карали. Той я биел и не се чувствал виновен. Тя се страхувала от него, но все по-често не можела да сдържа раздразнението си. Както в онази сутрин. Последната за нея. Привидно настроението било добро, даже заедно изчистили апартамента, помолила го да пусне пералнята, тя започнала да свива сърми. Подала му железен чук, да закове перваза на една от вратите в жилището. Тогава видяла, че слага в пералнята един бял и един цветен чаршаф. Реагирала остро, мислите й отново се насочили към онова, което не й давало мира и я измъчвало.  Той се разсърдил и обявил, че повече няма да й помага. Тя му отговорила със същия остър и раздразнителен тон. Напомнила за перваза - със заповеднически глас. Кой знае кое - нейното наведено над пералнята тяло или нещо друго в поведението й го накарало да потърси интимен контакт  точно сега. Вероятно това й се сторило връх на наглостта, нейният отказ: „С всеки друг ще легна, но с теб - не”, го вбесил окончателно. Хванал  я през кръста, тя се дърпала. Повалил я на земята и разкъсал бельото й, приклекнал над нея. Тя продължила да се съпротивлява, да се брани. Чукът бил на пода, ударил я веднъж. Тя се опитала да се изскубне, с едно движение заметнала върху лицето си приготвена за пране хавлиена кърпа. Продължил да я души , натиснал с коляно, посипали се удари с чука…Съдебно медицинската експертиза ще отбележи повече от 16 удара, бесни и смъртоносни. Оставил я, когато се отпуснала и притихнала. Целият бил в кръв, имало и по стените, хавлиената кърпа била подгизнала. Станал, прекрачил я.

Преоблякъл се, измил се, скрил  чука  в мазето. Взел от секцията в хола 600-те лева и отишъл на работа. Оставил отключена външната врата на апартамента, включени котлона и пералнята. Умело замаскирал следите си. В завода скрил парите в шкафчето, преоблякъл се с работните дрехи.

Според свидетелите изглеждал нормално. А на пода в антрето смъртта настъпвала бавно, мъчително. Детето също било включено в жестоката игра. Не го пощадил. Нали всичко трябвало да изглежда така, сякаш той е невинен.

Присъдата  била потвърдена и от Върховния съд. Децата били при нейните родители. Ще забравят ли някога истината, белязала живота им? Обременените им от ужас души ще надвият ли страха? Останали без майка, всъщност - и без баща.

КАКТО СИ ПИЕЛИ МУ ПРИЧЕРНЯЛО И… ГО УБИЛ

От пръв поглед се виждаше, че мъжът в канавката е мъртъв. „По-мъртъв не би могъл да бъде”, както би казал онзи хитрец Марлоу. Лицето МУ беше обезобразено и цялото в кръв, дрехите и ръцете - също. При опипване костите на тялото „поскърцваха” и насочваха към версията, че мъжът е бил прегазен от автомобил или „прегазен” от бой. При подробния оглед се установява, че става въпрос за второто.

Никой в селото не познаваше жертвата. Здрав, силен мъж, не би се дал лесно на когото и да било. След известни усилия от страна на оперативните работници от полицията /тези усилия на професионален език се наричат „издирвателни мероприятия/ се оказва, че гигантът от канавката е бил забелязан в кръчмата на близкото съседно село на чаша ракия.  Сам. Възрастен човек от селото, който категорично отказва да участва в огледа като свидетел, но наблюдавал отстрани действията на полицията, изведнъж дръпнал  един от полицаите с въпрос: “Ти ли си началникът тука?” След получения утвърдителен отговор  наредил на въпросния „началник”: ” Вземи един от твоите хора и да вървим!” Излишно било да се търсят обяснения - възрастният човек бил известен в селото като затворен и мълчалив, който не пилее думите си на вятъра.

Къщата, на която врата потропаха, беше неизмазана и доста занемарена. Стопанина й го нямаше. Бил добър  човек, но само преди да изпие първата чашка алкохол.  Пиел постоянно. В стаята имаше следи от скорошно запиване - бутилки, мезета, обърнати чаши. На пода - разхвърляни дрехи и стари обувки. На единия чифт с невъоръжено око се виждаха следи от засъхнала кръв.

Оттук нататък посоката е ясна. Отчаяният отшелник е открит след полунощ в гаровия ресторант на съседното село. Седял унил без да пие. Почти се зарадвал на полицаите. С мъртвия се  срещнали в пивницата. Не се познавали. Пили по чашка. Допаднали си по приказка и той го поканил да продължат в къщи. И тук всичко било нормално, сам не можел да обясни какво го подразнило и вбесило - дали музиката, която слушали, дали смехът на гостенина. Нямаше обяснение за беса, който се надигнал в него и го накарал да смачка смаяното лице на непознатия. „Всичко е от алкохола… Като пия не знам какво върша. А защо пия и аз не знам. Може би сега в затвора ще мога да спра?”

Беше трогателно горчива надеждата на нещастника, че в затвора всичко ще се промени.  Дали се е отучил да пие? Марлоу би се усмихнал скептично…

ПЪРВО ПРЕБИТ, ПОСЛЕ УДАВЕН И ВСИЧКО - КАТО НА КИНО…

„В изпускателния канал на язовира, на 800 метра от язовирната стена по посока на течението е намерен труп.” - телеграфните редове от полицейския бюлетин с произшествията търсят естественото си продължение с действията на оперативната група  от полицаи, съдебен лекар, следовател. Съдебният лекар намира следи от нанесен побой по тялото и главата, множество удари с твърд предмет, някои от които могат и да бъдат смъртоносни. Трупът е престоял във водата във водата около седмица, но в началото е бил жив, непоправимото станало вечерта, когато пускали язовира и нивото на водата в канала се повишило чувствително. Няма документи и не може да  се установи самоличността на жертвата, облечена в зимни ученически дрехи,  среден  ръст, на възраст между 16-17 години.

След около седмица се установява, че лицето,  така трагично завършило земните си дни в канала, е ученик от техникум. Бягал от училище, имал малко приятели - един-двама…. Единият се оказа, че е  задържан и изпратен в затвора за непълнолетни преди петнадесетина дни. Извършил кражба, бил пратен в поправителното заведение от прокурора да изчака мнението  на съда, тъй като и друг път имал подобни прояви.

Както се казва били лика-прилика със жертвата от канала. Но какво всъщност се е случило? За това разказва третият от компанията. Решили да отидат за риба на язовира.  Вървели тримата, но непрекъснато за нещо се карали. Този дето обмислял бъдещето си в поправителното заведение за непълнолетни не търпял чуждо мнение и често налитал на бой. Като на шега се скарали, като на шега се сбили. Най-напред опитали силите си с каратистки удари с ръце и крака, после единият откъртил клон и го развъртял, другият паднал по очи, бранел се безуспешно. Също като на кино пред смаяния поглед на третия метнал тялото в канала с думите : водата да го поохлади,  да помни кога се е опитвал да го победи. Тръгнали си двамата с развалено настроение , без риба, със смътно предчувствие за най-лошото.  Страхът на побойника се усилил, когато на следващите дни приятелят му не го потърсил, след това чул за намерения труп в канала. Прималяло му. Решил да бяга и да се спасява от наказанието. Късно вечерта счупил витрина в центъра на града, изчакал полицията и доволен се предал на разгневения дежурен полицай.  Пътят към поправителното заведение бил открит.

Страхът и чувството за вина не му давали покой. „Не исках да го убивам. Исках само да го победя….” Молеше се да  му повярват и твърдеше, че нощем се страхува да остане сам. Не силата,  а безсилието му беше изиграло лоша шега. Непоправима.

СЪКРУШЕН СЪПРУГ ИЗДИРВА ЖЕНА СИ ЧРЕЗ ПОЛИЦИЯТА, СЛЕД КАТО Я УБИЛ

Младият мъж идвал в полицията почти всеки ден. Имал измъчен вид, смирен и страдащ. Винаги питал едно и също: „Намерихте ли жена ми?”

ДЕНЯТ НА ИЗЧЕЗВАНЕТО.  Скарали се по дребна причина. Върнал се на обяд в къщи, децата играели пред входа, а тя била при съседката на приказки. Нито обядът готов, нито децата нахранени. Самата тя трябвало в два следобед да отиде на работа. Направил й бележка, а тя се развикала, тръшнала вратата и излязла.  Не, никога не я е удрял. Понякога се карали, не била добра домакиня, но все пак - две деца му родила. Той решил, че тя е отишла на работа и завел децата при родителите си. Късно следобед я потърсили от детската градина - не била на работа. Това още повече го ядосало. Решил, че е отишла при майка си. Правила го е и друг път, когато се карали.  Но там я нямало. Започнал да я търси по приятелки - никакъв резултат. Минали пет-шест дена и тогава решил да се обади в полицията. Предполага, че е заминала някъде. Имала такова желание. Срам го било, но все пак решил да дойде в полицията.  Бил я хващал в изневяра. Е , не е споменал в началото, защото му било неудобно, но…може и с някой мъж да е на море.

След около месец атаките му срещу полицията се засилили - започнал да ги обвинява, че не търсят както трябва, а може и те да я укриват нарочно. Щял да се оплаче на министъра и т.н. и т. н. Търсеха я навсякъде.

СЪСЕДКАТА: „Извика я от къщи. Не беше обичайно той да си идва на обяд . Не влезе в апартамента. Преди това ме беше предупредил да не я каня. Аз й споделих това, тя си тръгна ядосана с думите: „Гледай сега какво ще го направя…” Караницата започна в апартамента им - чуваше се, викаха и двамата. Около половин час. После изведнъж всичко утихна. По едно време децата им тропаха по вратата. Той отвори, НО НЕ ГИ ПУСНА ВЪТРЕ. Чух го да им казва да си поиграят още. След около час ги взе и без да ги качва горе ги закара при родителите си.  През нощта ми се стори че НЕЩО ТЕЖКО се сваля по стълбите, но може и така да ми се е сторило….Не я виждах няколко дни. Но и друг път след кавга тя е отивала при майка си. След това той ми каза, че го е напуснала. Замислих се, познавам я добре, не беше кой знае каква домакиня, но си обичаше децата. Не можеше просто така да ги изостави.”

КОЛЕЖКИТЕ: „Никога не закъсняваше за работа, беше весела, закачлива, хубава жена. Отидохме да я търсим към четири следобед. Съпругът й каза, че се скарали и тя излязла. Говорехме през вратата. ТОЙ НЕ НИ ПОКАНИ, ДЪРЖЕШЕ ПОЛУОТВОРЕНА ВРАТАТА И ПОСЛЕ ЗАТВОРИ, ПРЕДИ ДА СМЕ СВЪРШИЛИ… На другия ден дойде в детската градина да я търси.”

РОДИТЕЛИТЕ МУ: „Доведе децата в къщи, каза, че тя го напуснала. Често се караха. СЕГА СИНЪТ НИ ДАЖЕ НЕ ВЛИЗА В АПАРТАМЕНТА. Казва, че щом нея я няма, не иска да ходи там, спи при нас, заедно с децата.”

КОЛЕГИТЕ МУ: „Откакто жена му го напусна, той се промени, стана затворен. По сто пъти обяснява как точно е станало, как полицията нищо не прави. Той си има приятелка, двамата са ходили на море, уж в командировка.”

Четири месеца след изчезването на жената на базата на събраните материали и категоричния отговор от цялата страна, че такова лице не е намерено никъде и не е напускало границите й, прокуратурата издава разрешение за обиск в апартамента им. Липсваше една черга и на една от стените имаше малко кафяво петно. От кръв, но беше недостатъчно за по-подробни изследвания. Настъпват и първите обърквания в обясненията му - защо спи при родителите си , когато има цял апартамент, отново нервност и объркване. Следват оплаквания до прокурора, че видите ли, полицията иска да стовари вината върху него. Накрая рухва и…. почва да разказва. Не веднага и не цялата истина. Отначало намесва бащата на приятелката си, който уж бил дошъл през нощта и, както спяла, я убил, даже й забил един пирон в главата. За по-сигурно. После я заровил някъде. Не знаел нищо. Отново се оплита в подробности и нервничи. Дълго и тягостно лъже  и извърта. Води оперативната група извън града на около три-четири километра, спират до едно сметище. Тръгва уверено към центъра и сочи мястото. Започват да копаят. Нищо. След малко с багерче изравят обемист найлонов пакет, отдолу личи липсващата черга. Той облекчено въздъхва и почти тържествуващо поглежда полицаите: „Нали ви казах, че е тук, колко пъти съм идвал да попрехвърля отгоре боклука….”

СРЕДНОЩЕН АПАШ УБИВА „ЖУЛИЕТА”, „РОМЕО” СЕ ПОБЪРКВА

„Няма кой друг да го е направил. Аз бях там през цялата нощ, прозорецът беше пред очите ми. Не, не съм искал да я убивам, няма защо да я убивам….Ама ей така, да съм бил нещо замаян, нещо да съм откачил….”

Момчето наистина не изглеждаше добре, обърканите му психопатни обяснения неволно насочваха подозренията към него. Той бил първият намерил трупа на момичето. Обезпокоил се, че две вечери подред трудно засича прибирането на „Жулиета” в къщи и като верен „Ромео” решава да прескочи през терасата. Апартаментът бил на първия етаж, не представлявало трудност, а и друг път го бил правил - тя му разрешавала да постои да си побъбрят. Намерил я да лежи отвита, нощницата й отметната, главата отпусната. Напреко през главата й личал широк белег от удар с тежък предмет. Гледката го поразила и изплашила.  А майката си спомнила, че през нощта  се събудила от странен шум, станала и като надникнала при дъщеря си, срещу нея изскочил мъж и избягал. Изчезнал бил и часовника, който й бил подарил, един индийски колан, ровено било из дрехите й.

Подозрението за извършване на убийството сочеше „верния паж” на момичето. Но нещо все пак не се „връзваше”, прекалено лесно се подреждаха някои факти. Не както в живота. Като на книга. Момичето беше ударено с тежка кристална ваза,  а тя липсваше, липсваше и мотив за убийство.

Разноцветните парченца от мозайката се подреждаха лесно, но не се получаваше правдоподобна картина - такова беше мнението на криминалистите, затова те продължаваха да преравят факти, да търсят истинската следа. Накрая тя се появила: индийският колан, който беше изчезнал от дома на момичето, е бил предложен за продан. Прави се проверка - коланът е същият, лицето, което го е предложило е от тези, за които криминалните  казват „стар познат”. Скоро излязъл от затвора, занимава се с дребна спекула, търгува на дребно, припечелва на дребно. Не пие. Пази се. Няма желание да се връща там, откъдето е излязъл.  Той е подчертано спокоен, но все пак не издържа и пита: „Защо сте ме повикали, не вярвам чак толкова да ви интересуват моите доходи! Нещо търсите, но аз съм чист.”

В много къс срок лицето е задържано и признава следното: живее в съседния блок, добре познава момичето и майка й, знае, че са само двете в апартамента.  Влизал е през прозореца и друг път, за да краде дребни предмети. Един път дори майката го засякла, но постоянното присъствие на „глупака”  го спасило от подозрение.  Взел часовника, коланчето, всички дребни вещи описва с най-малките подробности. Последният път влязъл и си харесал кристалната ваза, като излизал на пръсти момичето в леглото се размърдало, той се стреснал, решил, че се е събудила и я халосал с вазата.  Скочил през прозореца, хвърлил вазата в кофа за боклук и… просто избягал.

„НЕ ТЪРСЕТЕ ВИНОВЕН ЗА СМЪРТТА НА ДЪЩЕРЯ МИ” , КАЗАЛ БАЩАТА

Пътнотранспортното произшествие, особено когато завършва със смърт, винаги е съпътствано със щателно търсене на вината. Загубата на близък човек, мъката на живите не желае да се примири с истината за случилото се и търси успокоение  в наказанието на виновния. Човешко е, разбираемо е. Затова и посещението на възрастния човек, представил се като баща на загиналата, за седящия зад бюрото следовател, имаше ясна и мъчителна цел.  Подготви се за характерните в такива случаи  обвинения и дори заплахи. Следователят потърси и подготви наум най-точните думи, с които да се постарае да обясни или поне за кратко да парира очаквания болезнен монолог. Какво беше учудването му, когато чу приблизително следното: „Вие в полицията винаги търсите виновния, искате някой да е виновен. Аз направих свое разследване, разговарях лично с присъствалите на катастрофата хора. От казаното разбрах - шофьорът няма никаква вина. Не мога да се примиря с нелепата смърт на дъщеря ми, но не бих искал за сметка на моята мъка да страдат и други хора…Той е невинен и аз няма да позволя да го осъдите. Той е невинен. Бях длъжен да дойда и да ви го кажа.”

Подобни случаи в практиката на полицаи и следователи са рядко явление и звучат почти недействително, макар че цитираният напълно отговаря на трагедията, разиграла се преди години на една пловдивска улица в един обикновен пролетен ден. Младата жена излязла от фризьорския салон. По погледите на мъжете наоколо и най-вече от завистта в очите на жените тя разбрала, че изглежда добре. Елегантна рокля, модна фризура, доволна усмивка….Очаквал я празник, тя тичала към него. Да, а на ъгъла се задавал онзи автобус, който щял да промени следващите часове от живота й. Тази вечер трябвало да бъде различна. Тичала към спирката леко…Всичко било празнично и бляскаво до онзи фатален край на тротоара, в който токчето на високата обувка се закачило.  Тя се препъва. Автобусът е съвсем наблизо. Ако в забавен кадър върнем нещата назад, ще видим как за секунди /фатални/ движението на младата жена и на автобуса съвпадат. Тя пада по очи на платното и колелата прегазват нейния полет. Не зная дали сте виждали подобна картина - едър мъж се е вкопчил за телеграфен стълб, по-бял от ризата си, една жена истерично крещи, а шофьорът отчаяно удря главата си в бронята на кабината. Всички говорят едновременно, разказват видяното, без да се чуват един друг. В едно обаче са единодушни - шофьорът не е виновен.

Вратата се затваря. Зад един баща, който никога няма да забрави. Шофьорът - също. Но няма да бъдат врагове. Това не е малко. И се среща рядко. ДНЕС.