Димо Троянов

Като ученик с увлечение започнах изучаването на немски език. Знанията ми значително надвишаваха нивото на всеки урок за усвояване на езика в учебната програма.

Преподавателите ми знаеха това и заслужено го оценяваха.

Бях вече ученик в Художествената гимназия в София, където преподавател по немски език ни беше доста възрастна учителка, която е живяла и в Германия, та перфектно бе наясно с езика, но беше и много добра като педагог.

Имаше изграден преподавателски усет за точна преценка на знанията на учениците. Умееше да стимулира интерес към предмета.

Формално изискване в учебния процес по всеки предмет е ученикът да има повече от едно изпитване през срока, за да бъдат по-точно преценени знанията му.

Веднъж, когато привършваше учебният срок, бях изпитван по немски език вече три пъти с неоспоримо заслужени отлични оценки. И тъй като, както вече споменах, знанията ми по учебния материал значително изпреварваха това в учебника, не бях го отварял изобщо на един пореден урок.

Знаех само, че е кратък биографичен разказ за големия бароков художник Рубенс. Но какво точно от биографията му, в какъв размер, нямах и представа. При всеки нов урок бяха добавяни и нови думи за научаване.

Нови, но не и за мен.

В началото на учебния час, когато първо биват изпитвани някои ученици, а след това предстоеше преподаването на новия урок, аз си седях със спокойна незаинтересованост към предстоящото изпитване.

С огромна изненада за мен обаче, първият призован за изпитване бях аз!

Ни най-малко не ме притесни това, но недоумявах факта.

Със заслужено доверие към мене учителката ме подкани да разкажа урока. На немски език, разбира се. Въпреки че нямах представа за това в учебника, достатъчно ми беше да зная, че представлява биографията на Рубенс, която знаех доста разширено, тъй като по предмета История на изобразителното изкуство я бяхме учили вече.

Късмет! И започнах с размах да демонстрирам не само широките си знания за живота на художника, но и значително по-големия брой от думи, които знаех, за разлика от броя на изучаваните до тоя урок.

След изпита си направих труда, от любопитство, да го погледна и се оказа, че съм се разтегнал словесно повече от два пъти в сравнение с текста в учебника.

Учителката ме слушаше с огромно задоволство, а съучениците ми по нещо разбрали, повече не - бяха доволни, че не ги изпитват тях в момента.

Когато свърших словоизлиянията си, преподавателката се обърна към класа с поучителното:

- Ето, ученици, как може умело със свои думи да бъде преразказан текста в учебника.

Трудно сдържах напушилия ме смях! Че как няма да е със свои думи, когато нямах представа как точно е в учебника, но факта си го знаех само аз.

След тоя случай не пропусках да се запознавам със съдържанието на всеки предстоящ урок, защото следваща подобна изненада може да не бъде за нещо познато, което да импровизирам. Такава бе поуката от тая изненада.