ИСКАМ ДА ПИЯ ОТ СЛЪНЦЕТО С ШЕПИ…

Агнешка Ошецка

превод: Татяна Любенова

***

Искам да пия от слънцето с шепи,
да имам пиано у дома
и да посвиря на него малко.
Три свещи да горят и, знаеш ли,
нека грогът да пари
и пианото черно
като дракон черен да е.
И небето да свети
ясно, ясно,
и, Бетховен, знаеш ли,
„Златните хризантеми”.


ОБИЧАХ ТЕ…

…Обичах те по свой начин,
обичах те както можех,
а ти не бе съгласен с това,
ти си тръгна и изчезна в тълпата…
Сега свиваш рамена,
сам край зеления океан
и патетични влюбени
шепнат над теб: „Амин”.


ПОЛСКА ПЕСЕН

Спомням си - луната беше високо
и птиците спяха в лозата,
и тишината беше толкова дълбока,
и само бръмбарът жужеше в тръстиките…

Държеше ръцете ми в ръцете си,
устните ти шепнеха името ми
и всичко беше като песен,
и само бръмбарът жужеше в тръстиките…

Но любовта не трае вечно,
знаех - всичко ще мине,
остава ми единствено тъга и тишина,
и само бръмбарът жужи в тръстиките,
жужи в тръстиките,
жужи в тръстиките,
жужи в тръстиките…


ОЧИ

Все още те имам в очите си,
имам те дълбоко в сърцето си,
блед облак от спомен все още
се носи над мен, обгръща ме…

Все още те имам в очите си,
все още добре те познавам,
познавам ръцете ти в косите ми,
макар че си все по-далече…

Днес ще ти кажа нещо:
когато затворя очи,
ти си пленник под моите клепки,
няма как да избягаш ти…

Все още те имам в очите си…


НЯМА ДА ИЗПРАТЯ ТОВА ПИСМО

Няма да изпратя това писмо отново,
ще спя върху него, ще го скъсам
или може би ще го загубя.
Няма да се удавя във Висла,
ти знаеш добре това - просто казвам…
Не знам каква мента цъфти в полето
и все още - така, спомням си,
и за тебе все мисля, мисля, мисля…
Но няма да изпратя това писмо отново!

Нека пак да е празник, както преди години,
нека има малко думи, малко цветя,
нека си простим старите грехове днес,
това не са моите поклони, това са усмивки.

Четвърта зима минава без тебе,
четвърто лято дреме в нафталина,
не знам кой гребен съм счупила,
не знам коя вода тече през Висла.
Не знам коя мента цъфти в полето,
но все още те помня - да, помня те,
и за тебе все мисля, мисля, мисля…
А това писмо - няма да го изпратя,
няма да го изпратя…