Красимир Симеонов

ПО ЗАЛЕЗ

Мотосъбора в Камчия, онази вечер:
- Как си, братле, съвсем си побелял?
- Какво да ти кажа - не чувам, почти не виждам, от счупванията през годините, ръцете и краката ме болят адски…
- И как го караш този мотор още?
- Със сърцето си го карам!

ДИВИ И ЩАСТЛИВИ

И докато мога да избирам, ще избирам дългите, отдавна разбити, заобиколни друмища от времето на дядо ми.
Където привечер спирам за по кафе с приятелите, озовали се по същата причина на ръба на света.
Да, не сме много, но, всъщност, сме достатъчно.
Хубаво е.
Последните свети братя по един тъжен и отдавна забравен път.